Читать «Балада» онлайн - страница 105

Прехапах нервно долната си устна.

— Харесва ми. Като наръчник за любовта за егоисти. Не е свързано с теб, скъпи, а с мен. Аз съм влюбена в теб.

Ноала се усмихна разсеяно, без видима причина.

— Мисля, че разбираш за какво говоря. — Млъкна, а когато заговори отново, сякаш нищо вече не можеше да я спре, сякаш думите просто се лееха сами от нея. — Харесва ми как изглеждам сега. Харесва ми как се държа и какво правя. Всички смятат, че ще ти се нахвърля и ще изсмуча живота от теб, защото те желая толкова силно, тъй като си невероятен музикант. Не вярват, че мога да устоя. Но аз мога. Ето те тук и изглеждаш изумително, а аз не съм взела нищо от теб. Дори не го искам. Всъщност искам го, направо ме убива, че не го правя, но не искам да се отказваш и от миг живот заради мен. Никога не съм го правила преди. Аз… се гордея със себе си. Не съм само една пиявица. Не съм просто поредната фея. Не искам да те използвам. Искам да съм тази, която съм, когато съм с теб.

Не знаех какво да й кажа. Не знаех какво изпитвам. Нямах желание да пиша нищо по ръцете си. Нито да скоча и да избягам от стаята. Не се чувствах нелепо или неловко, нито ми беше студено, нито бях гладен, нищо такова. Просто знаех, че седя тук, коленете ми докосват нейните, а челото ми е отпуснато върху пръстите ни, все още събрани в едно.

— Не искам да забравя това, защото се влюбих в теб. И не те убих — каза Ноала. Гласът й звучеше странно; беше й трудно да изкаже това, което искаше. — Не е нужно да ми отговаряш. Знам, че си влюбен в своята глупава, егоистична приятелка, а не в мен. Няма проблем. Аз просто…

Наведох се към нея и я целунах. Знам, че я изненадах, защото устните й още оформяха думата, която искаше да произнесе, когато моите устни ги докоснаха. Кожата ми се стегна от студа, съвсем малко, докато я целувах, но не ме побиха тръпки.

Облегнах се назад в стола си и затворих очи. Отворих ги отново. Облизах долната си устна, която имаше вкус на лято и на Ноала, и леко я засмуках.

Тя ме гледаше втренчено.

— Добре ли беше? — попитах я аз.

— Целувката беше хубава. Искам да кажа, не се ласкай, не беше най-добрата целувка, която някога съм получавала, но…

Гласът й звучеше толкова невероятно нормален, че знаех, че е положила големи усилия за това.

— Добре ли беше, че те целунах? — попитах отново аз. Казах го наистина бавно и предпазливо, защото и аз самият се опитвах да се овладея.

Ноала само ме погледна; аз също продължавах да се взирам в нея. После тя внимателно разгъна пръстите ми, издърпа своите от дланите ми, отдалечи коленете си от моите и се изправи. Изгледа ме за миг, застанала така над мен, русата й коса падаше край лицето й като на нежен ангел убиец. Аз само я гледах и гледах, толкова упорито, че забравих да мисля за това какво ли е изражението на лицето ми.