Читать «Балада» онлайн - страница 103

Макар цялото общежитие да спеше, не казах нищо на глас. Вместо това прокарах пръстите си по крехките голи колене на Ноала, проследявайки линиите на костите й до мястото, където се допираха до моите колене. Загледах се в сенките, които хвърляхме на пода. Какво, по дяволите, става, Ноала? Защо Те не ни оставят на мира? Какво биха могли да искат от нас?

Тя мълча дълго и гледаше как изписвам букви с пръсти по кожата й. Когато проговори, гласът й беше леко нервен:

— Сила. Тя иска сила. И мисля, че е сключила съюз с дийна шии.

— Това е древният народ, който живее заради музиката, нали? Мислех, че са врагове на Кралицата.

— На старата кралица. Онази, която твоята приятелка не-гадже любезно помогна да убият в цялото й тийнейджърско великолепие. Това беше тогава, когато дийна шии можеха да се появяват само по време на слънцестоене и при звуците на великолепна музика. Но нещо се е променило. А това не може да е станало без позволението на новата кралица. Онзи, който… — Ноала спря за миг, после опита отново. — Онзи, когото видя, тъпия лебед, беше един от тях. Той не би трябвало да танцува наяве, освен ако не е слънцестоене, но беше тук.

— Иска ми се да го намеря. — Думите ми ме изненадаха. Произнесени на глас, гневни…

Ноала погледна към мен, очите й бяха мрачни и пламтящи от ярост, а изражението й казваше: И на мен…

— Изглеждаш уморена. — По някаква причина не ми харесваше да я виждам такава, уморена, също както не ми хареса да чуя как се разстройва, докато описваше лебеда фея, който се опита да я насили.

Тя дори не се замисли, преди да отговори, което, вече знаех, е най-голямото доказателство, че лъже.

— Не, не съм. — Извърна поглед встрани и после каза решително: — Ще разбера какво правят. Нямам какво да губя. Така или иначе ще умра до седмица, седмица и половина най-много.

Въздъхнах и притиснах ръцете си плътно до краката й, очаквайки да ме побият познатите студени тръпки. Нищо не стана.

— Обаче отново ще възкръснеш. Като феникс, нали? От пепелта. Така че няма да умреш наистина.

Ноала посочи с рязко движение към гърдите си.

— Това момиче ще умре. Всичко, което ме прави тази, която съм сега, ще изчезне. Само защото друго тяло ще излезе от пепелта, това не означава, че ще съм аз.

Плъзнах ръцете си нагоре по бедрата й и хванах дланите й, които лежаха отпуснати встрани на стола. Събрах ги в моите и ги задържах между нас, сякаш исках да ги скрия от света. Ръцете й бяха толкова деликатни и меки, с дълги грациозни пръсти. Нищо общо с моите квадратни широки длани, нито с прекалено мускулестите ми от многото свирене на гайдата пръсти.

— Щях да полудея, ако бях на твое място. Толкова си смела, че ме караш да се чувствам зле.

— Ти си смел — каза Ноала. — До глупост. Това е част от чара ти.

Поклатих глава.

— Това лято преди инцидента с колата знаех, че ще катастрофирам. Знаех го в мига, в който се събудих сутринта, за да отида на свиренето с групата. Знаех го през целия ден. И просто продължих да чакам да се случи. — Изсмях се горчиво. — Бях нервен през цялото време. И когато стана, си помислих само е, значи това било.