Читать «Балада» онлайн - страница 101

— Какво ти казва?

— Това е списък с мъртъвци. — Пол се беше хванал за края на масата и стискаше толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Продължаваше да движи пръстите си така, сякаш свиреше някаква мелодия върху самата маса. — Не вече умрели хора. Бъдещи мъртъвци. Мислите ли ме за луд?

— Не. — Съливан отиде до прозореца и го натисна с рамо. Той поддаде с пукане и се отвори малко; студеният въздух нахлу в стаята заедно с песента. Тя влезе в костите ми, подтикна ме да стана и да я последвам. Беше ми нужна цялата воля, която имах, за да не скоча през прозореца и да не се затичам към хълма. — Мнозина — добре де, не мнозина, но доста хора го чуват през октомври, чак до Хелоуин.

— Защо? — попита Пол. — Защо именно аз го чувам?

Съливан поклати глава.

— Не знам. Той казва различни неща на различните хора. Това не означава, че си луд. — Някак си обаче думите му не прозвучаха успокояващо. Сякаш казваше, че да бъдеш луд може би е по-добрият вариант. Отиде до бюрото си и взе от там един бележник; постави го пред Пол. Той послушно хвана химикалката, която лежеше до нашите проекти.

— Какво да правя?

Съливан отвори прозореца малко по-широко и ми хвърли бърз поглед, преди да се обърне отново към Пол.

— Ще ти бъда много благодарен, ако напишеш тук имената, които той ти казва.

Създай текстово съобщение

167/200

До: Джеймс

Линет ме хвана да се прибирам от сборището на феите миналата вечер. Знам, че знае къде съм била, и се уплаших, защото тя е ужасна в клас. Но тя само ми каза да не допускам и друг да разбере.

От: Ди

Изпращане на съобщението: да/не

Съобщението ви не е изпратено.

Запазване на съобщението: да/не

Съобщението ви ще се пази 30 дни.

Джеймс

Фоайето на „Сюард Хол“, нашето общежитие, беше страшно удобно и някак сигурно, а определено в момента имах нужда да се скрия в безопасно като майчината утроба място. Имаше четири от най-удобните столове на света, което е задължително условие за сигурните места, и четири меки диванчета, поставени до всеки един от тях. В ъглите имаше и четири ниши, в които беше разположено по едно от чудесата на света.

Северният ъгъл: пиано, по-старо от Мойсей, което звучеше като калиопа.

Южният ъгъл: копие на гръцка статуя — някаква безглава мацка със съвършени цици.

Източният ъгъл: шкаф с книги, в който можеше да се намери Абсолютно Всяка Важна Книга, Която Никога Не Си Чел, С Твърда Корица.

Западният ъгъл: машина с всякакви лакомства (понеже понякога чипсът е единствената закуска, от която имаш нужда).

Беше два часът сутринта. Долу по коридора Съливан спеше зад затворената си врата в неведение за моето скиталчество. Някъде на четвъртия етаж Пол похъркваше. Завиждах на умението му да спи. Чувствах се така, все едно е задължително да се мятам насам-натам, да пищя или нещо подобно; не можех да спра да мисля за Хелоуин. Всеки път, когато го правех, косата ми като че ли се изправяше, а по раменете ме побиваха студени тръпки. Сънят беше абсолютно невъзможен.

Фоайето сякаш сдържаше дъха си, застинало, мълчаливо и мрачно, странно осветено в червено-оранжево от уличните лампи, които се виждаха през предните прозорци. Най-удобните столове на света хвърляха сенки, които се простираха напред, десет пъти по-големи от самите столове. Строполих се на един от тях и останах така, напълно безжизнен, все едно бях забравил какво е да се движиш.