Читать «Балада» онлайн - страница 99

— Може да ме уверявате, че това е прасе сукалче, ако искате — казах аз, — но пак ще смятам, че това са просто пържени яйца.

Съливан ми се намръщи и извърши сложния ритуал по пренасяне на яйцата от тигана, опитвайки се да запази палачинковата им форма.

— Е, аз ще ям, докато си говорим, стига това да не ви притеснява, момчета.

— Не бихме искали да изгубите силите си заради нас. Загазили ли сме?

Той примъкна стола от бюрото си в кухнята и се настани на масата заедно с яйцата си.

— В известна степен ти винаги си загазил, Джеймс. Пол никога. Колко време е минало от залез-слънце?

— Трийсет и две минути — каза Пол и двамата със Съливан погледнахме втрещено към него. Внезапно осъзнах, че след първата ни среща никога не съм се вглеждал истински в съквартиранта си. Сякаш си бях създал мнение за него от кръглите му очи зад кръглите очила на кръглото му лице върху кръглата му глава и бях продължил да приемам като даденост това първо впечатление всеки път, когато съм го поглеждал. Изглеждаше ми странно, че всъщност не съм осъзнавал колко напрегнато беше изражението в очите му или колко притеснение личеше в гънката край устните му, докато седяхме под бледата флуоресцентна светлина на кухненската маса на Съливан. Все пак седмици наред бяхме прекарвали всяка нощ заедно. Запитах се дали той се беше променил или аз.

— Ти си страхотен метеоролог — казах, леко раздразнен, че се показва пред Съливан като човек, който се интересува кога залязва слънцето, а и затова, че беше променил добродушното си кръглолико поведение, докато не го бях гледал. — Или както се нарича там онзи, който знае кога изгрява и залязва слънцето и познава фазите на луната.

— Не е зле човек да е информиран — добави Съливан и ме стресна с поглед, сякаш изявлението му трябваше да ме накара да се почувствам виновен за нещо. Не се чувствах. Отхапа от яйцата и заговори с пълна уста. — Чух се с д-р Линет днес.

С Пол изсумтяхме и аз попитах:

— А тя по какво е доктор? По грозота?

— Не позна, Джеймс. Има докторска степен по английска литература, психология или нещо такова. Трябва само да знаете, че тези две букви пред името й — „д-р“ — показват, че има властта да вгорчи живота ни, защото аз съм само асистент. Което в това училище означава, че съм белият мъж, завързан от индианците на жертвения стълб. — Съливан преглътна още няколко хапки и посочи с вилицата си към папката на масата. — Донесе ми проектите ви. Очевидно са й направили голямо впечатление.

— Аха. Тя сподели някои от впечатленията си с нас в часа. — Отворих папката. Нашите еднакви теми бяха поставени вътре, листовете все още бяха прегънати от едната страна там, където Линет беше мачкала ъгълчетата им. Това все още ме вбесяваше.

— Тя направи някои сериозни забележки. — Съливан бутна чинията си встрани и качи краката си на масата. — Първо, отбеляза, че вашият проект очевидно е прекалено свободна интерпретация на задачата ми. Изкоментира, че принципно целият ми подход към класа ми е крайно небрежен. И освен това беше на мнение, че Джеймс се е държал арогантно в нейния час.