Читать «Балада» онлайн - страница 100

Не казах нищо. Като се замисля, забележките й не бяха съвсем неверни.

— Тя препоръча… да видя. Подай ми тази папка. Записах си го, защото не исках да забравя нещо. — Съливан протегна ръка и Пол предпазливо постави папката в нея. Извади един лист изпод нашите проекти. — Така… Препоръки. „Първо. Установи строги правила за задачите си и бъди готов да ги прилагаш старателно, особено с трудните ученици, а ти имаш поне един такъв. Второ. Поддържай дистанция между теб и учениците си, за да им вдъхнеш респект. Трето. Бъди особено непримирим към трудните ученици; при липсата на респект възникват проблеми с отношението и учениците започват да правят демонстрации“.

Свали листа и погледна първо мен, после Пол.

— После ми препоръча да ти кажа — кимна към Пол — да пренапишеш темата си, следвайки условията на задачата, преди часа в понеделник, за да имаш шанс да промениш оценката си от C на B, а на теб — кимна към мен — да пиша C и да ти кажа да пренапишеш своята тема преди понеделник, за да не получиш F.

Устата на Пол оформи широк кръг — бях сигурен, че дори не го осъзнава. Скръстих ръце на гърдите си и не казах нищо. Каквото и да направеше Съливан, вече го беше решил — и сляпа маймуна можеше да го види. Но в никакъв случай нямаше да се моля за по-висока оценка. Майната му.

Той плъзна папката на масата и скръсти ръцете си точно като мен.

— Така че имам само един въпрос, Джеймс.

— Давайте.

Посочи с брадичка проектите ни.

— Кой ще играе призрака? Мисля, че аз ще бъда чудесен призрак.

Пол направо се ухили, а аз също не издържах и пуснах лека усмивчица.

— Това означава ли, че няма да получа C за проекта?

Съливан свали краката си от масата.

— Означава, че не съм в добри отношения с правилата. Означава, че една заядлива учителка по драма няма да ми казва как да преподавам в класа си. Тази пиеса е убиец, момчета. Дори в този схематичен вид мога да го видя. Ще бъде странна самокритична сатира и не виждам защо да не покажете най-доброто от себе си и да не получите оценка. Но ще трябва да поработите повече от останалата част от класа — те имат само есета за писане.

— Не ни интересува — каза Пол веднага. — Така е по-готино.

— Вярно е. Къде ще репетирате?

Никой от нас не отговори, защото в далечината чухме как рогатият започна да пее, бавно и завладяващо.

С голямо усилие на волята си наложих да кажа:

— Мислехме за „Бриджид Хол“.

— Интересен избор — каза Съливан. Очите му се плъзнаха към Пол, който барабанеше с пръсти по масата по един маниакален начин, като човек, поел прекалено много кофеин, и мигаше често. Не че пееше на глас заедно с владетеля на мъртвите, но със същия успех би могъл да си сложи на челото и табела с надпис „Обадете се на психиатъра ми. Той знае какво да прави“.

Погледнах го така, че ако с поглед можеше да се убива, вече щеше да е мъртъв.

— Нещо не е наред ли, Пол? — попита Съливан.

— Той… — започнах аз.

— Чувам владетеля на мъртвите — изстреля приятелят ми.

Е, сега направо ме уби. Зарових лице в ръцете си.

Съливан погледна първо към мен, а после и към Пол.