Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 41

— Ходили ли сте в лагерите, принц Кейл’тас? — попита язвително Джейна, преди да успее да се сдържи. — Виждали ли сте в какво всъщност са се превърнали?

За миг лицето на Кейл’тас поруменя, но той запази миловидното си изражение.

— Не, лейди Джейна, не съм. Нито пък изпитвам нужда да го правя. Знам какво са направили всеки път, щом видя изгорените стъбла на величествените дървета в родния ми дом, както и когато поднасям почитта си на загиналите в битката. Със сигурност и Вие не сте ги виждали. Не мога да си представя толкова изтънчена дама да се разхожда в лагерите.

Джейна много внимателно избегна погледа на Артас и отвърна:

— Негово Височество ми прави красив комплимент, но не смятам, че изтънчеността има връзка с желанието да се види справедливостта. Наистина смятам, че един изтънчен индивид не би искал да гледа как чувствителни създания биват убивани като животни.

Тя му се усмихна мило и продължи да си хапва супата. Кейл’тас я изгледа въпросително, объркан от реакцията й.

— Законът принадлежи на Лордерон и крал Теренас може да прави, каквото сметне за правилно в своето царство — намеси се Антонидас.

— Даларан и всяко друго кралство от Алианса също трябва да плаща за поддръжката си — каза магьосник, когото Джейна не познаваше. — Не може да нямаме думата, щом си плащаме.

Антонидас махна със слабата си ръка.

— Не става дума кой плаща за лагерите или дали изобщо има нужда от тях. Това, което ме интересува, е странната летаргия на орките. Разрових се в малкото, което имаме за историята им и не вярвам, че това, което ги смирява, са оковите. Нито пък мисля, че е болест — или поне не е такава, от която можем да се заразим.

Антонидас никога не говореше празни приказки и всички спряха заядливите си разговори и се вслушаха в думите му. Джейна остана изненадана. За пръв път чуваше магьосник да се изказва за положението на орките. Беше сигурна, че Антонидас умишлено е решил да повдигне въпроса точно сега. Присъстваха Артас и Кейл’тас и думите му бързо щяха да достигнат както Лордерон, така и Куел’Талас. Антонидас много рядко правеше нещо случайно.

— Ако не е болест или директен резултат от затварянето им — каза любезно Артас, — какво мислите, че е, архимаге?

Антонидас се обърна към младия принц.

— Разбирам, че орките невинаги са били толкова кръвожадни. Кадгар ми каза, че е научил от Гарона, която…

— Гарона беше мелезът, който уби крал Лейн — каза подразнен Артас. — С цялото ми уважение, не смятам, че можем да се доверим на нищо от това, което създанието твърди.

Антонидас вдигна ръка и някои от присъстващите зашушукаха одобрително.

— Тази информация достигна до нас преди тя да се превърне в предател — каза той. — И беше потвърдена от… други източници.

Той се усмихна леко, умишлено пропускайки да поясни кои бяха „другите източници“, до които се беше допитал.

— Те се поддадоха на демонично влияние. Кожата им стана зелена, очите — червени. Мисля, че са били пропити с тази външна тъмнина преди първата инвазия. Сега са откъснати от източника, който ги е поддържал. Явно това, което виждаме, не е болест, а отстъпление. Демоничната енергия е нещо мощно. Отказът от нея ще има страшни последствия.