Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 39

Тя възвърна благоприличието си и направи реверанс.

— Ваше Височество, каква неочаквана изненада! Какво правиш тук, ако мога да попитам? — Изведнъж я осени стряскаща мисъл: — Всичко наред ли е в Столицата?

— …

— Артас, моля те. В Даларан властват магьосници и обикновените хора трябва показват уважение.

Морскосините му очи проблеснаха шеговито.

— Ние сме братя по неволя, след като се промъкнахме в затворническия лагер, нали?

Тя се успокои и се усмихна.

— Сигурно.

— Относно въпроса ти — всичко е наред. Всъщност толкова малко неща се случват, че баща ми позволи да дойда да уча тук няколко месеца.

— Да учиш? Но… ти си член на Ордена на Сребърната ръка. Няма да ставаш магьосник, нали?

Той се засмя, придърпа я, за да го хване под ръка и двамата тръгнаха към ученическите квартири. Тя лесно влезе в крачка с него.

— Едва ли. Опасявам се, че такова интелектуално посвещаване не е за мен. Но реших, че едно от най-добрите места в Азерот, в които мога да уча история, магия и други неща, които трябва да знам като крал, е тук — в Даларан. За щастие, баща ми и твоят архимаг се съгласиха.

Докато говореше, той сложи ръка върху тази на Джейна. Това беше приятелски и любезен жест, но Джейна почувства тръпки да преминават през тялото й. Тя се обърна към него.

— Впечатлена съм. Момчето, което ме измъкна през онази нощ, за да шпионираме орките, не беше толкова заинтересувано от история и познание.

Артас се засмя и наведе дяволито глава към нея.

— Наистина ли? И още не съм. По-точно съм, но не това е главната причина да дойда.

— Добре, вече ме обърка. Защо тогава дойде в Даларан?

Бяха стигнали до квартирата й. Джейна спря, издърпа ръката си и се обърна към него.

Той не отговори веднага, само се загледа в очите й и се усмихна. После взе ръката й и я целуна — вежлив жест, който беше преживявала много пъти от много благородници. Устните му се задържаха върху ръката и съвсем малко по-дълго от приетото, а после не пусна ръката й веднага.

Очите й се разшириха. Да не би да означаваше… Ако наистина беше решил да дойде в Даларан за няколко месеца, което само по себе си беше подвиг, защото Антонидас беше особено подозрителен към външните лица… Дали не бе само за да я види? Преди да успее да се овладее и да зададе въпроса, той й намигна и се поклони.

— Ще те видя на вечеря, милейди.

* * *

Вечерята беше официална. Завръщането на принц Кейл’тас и пристигането на принц Артас в един и същи ден беше създало истинска суматоха за всички слуги в Кирин Тор. Имаше огромна дневна, която се използваше само при специални случаи и точно там щеше да се проведе вечерята. Огромната маса, на която можеха да се поберат петдесетина души, се простираше от единия до другия край на залата. Над нея проблясваха три полилея, отрупани със свещи, които светеха ярко в хармония с тези по масата. По стените горяха факли, а за по-приятната атмосфера няколко светещи сфери обикаляха по краищата, в готовност да бъдат призовани при нужда от допълнителна светлина. Слугите се появяваха рядко — само за да приберат празните чинии. Бутилките сами наливаха вино при щракване с пръсти. Флейта, арфа и лютня добавяха успокояваща музика, изящните ноти на която бяха плод на магия, а не на човешка ръка или порив на вятъра.