Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 3

— Още е тук — каза оркът, посочвайки с пръст към детето.

— Няма да издържи много — отвърна мъжът.

Като че потвърждавайки думите му, момчето се закашля. Масата пред него се опръска с кръв и слуз и то избърса бледите си устни със слабата си, покрита с гниеща кожа ръка. Пое си въздух, за да каже нещо, видимо изтощено от усилието.

— Още не си… не си го спечелил. И аз… ще ти го докажа.

— Глупав си, колкото и упорит — изръмжа оркът. — Битката беше спечелена много отдавна.

Мъжът стисна ръце върху стола си, докато слушаше и двамата. Този сън постоянно се повтаряше през последните няколко години и той вече беше започнал да се уморява от него.

— Този спор ме отегчава. Да го приключим веднъж завинаги.

Оркът изгледа злобно момчето, а ужасният череп на лицето му се усмихна. Момчето се прокашля отново, но не трепна от думите на орка. Бавно и с достойнство то се изправи, а млечните му очи се обърнаха към мъжа.

— Да — каза оркът. — От това няма никаква полза. Скоро ще трябва да се събудиш. Да се събудиш и отново да продължиш напред в този свят.

Той се обърна към мъжа, а очите му блестяха.

— Тръгни отново по пътя, по който беше поел.

Черепът сякаш сам се откъсна от лицето му и се понесе над него като дух, а от движенията му стаята започна да се изменя. Дървените дракони се удължиха и раздвижиха. Съживиха се и разклатиха глави, а факлите в устите им лумнаха, хвърляйки страховити сенки. Чу се силният вой на вятъра отвън, а вратата на залата се отвори с трясък. Около тримата се завихри сняг. Мъжът разпери ръце и вятърът се изви около тях като було. Оркът се изсмя, а черепът върху лицето му издаде собствен маниакален радостен глас.

— Нека ти покажа, че съдбата ти е отредила да бъдеш с мен и ще можеш да познаеш истинската сила само ако се отървеш от него.

Силният и мразовит вятър беше съборил хилавото леко момче от стола му. Сега то се изправяше с мъка и трепереше задъхано, опитвайки се да се качи отново на стола си. То погледна към мъжа… с надежда, страх и странна решителност.

— Не всичко е загубено — прошепна то и някак си, въпреки смеха на орка и черепа му, въпреки свистенето на вятъра, мъжът го чу.

Част първа

Златното момче

Едно

— Дръж й главата. Точно така, момче!

Бялата кобила, вече посивяла от пот, извъртя очи и изцвили. Принц Артас Менетил, единствен син на крал Теренас Менетил II, който един ден щеше да управлява Лордерон, стискаше юздата и тихо й шептеше.

Кобилата внезапно обърна глава и едва не повлече деветгодишното момче със себе си.

— Хей, Брайтмейн! — Възкликна Артас. — Спокойно, момиче, всичко ще е наред. Не се тревожи.

Джоръм Балнир учудено измърмори:

— Колко ще си спокоен ти, ако нещо с размерите на малко жребче излиза от тялото ти, момче?

Синът му Джарим, който клечеше между баща си и принца, се изкикоти. Артас също се разсмя и то толкова сърдечно, че дори не забеляза, че горещата и влажна пяна от устата на Брайтмейн капе по крака му.