Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 15

Хубава миризма, мислеше си той. Искрена.

— Побързай! Ще се събираме в параклиса.

Артас дори не беше сигурен каква щеше да е молитвата. Това съвсем леко го притесни. Светлината беше важна както за баща му, така и за Утър и той знаеше, че и двамата очакваха да е набожен поне колкото тях. Артас не можеше да оспори видимите доказателства — Светлината със сигурност беше напълно реална. Беше виждал жреци и паладини от новия ред да правят чудеса за здраве и защита, но въпреки това никога не му се бе приисквало да седи и да медитира като Утър или да говори благоговейно като баща си. Светлината… просто я имаше.

Час по-късно, умит и преоблечен в прости, но елегантни дрехи, Артас се отправи към малкия семеен параклис в кралското крило.

Помещението не беше голямо, но беше красиво. Представляваше умален модел на традиционен параклис, който можеше да се види във всеки човешки град, но може би с малко по-пищни детайли. Бокалът, който си споделяха, беше изкован от злато и инкрустиран със скъпоценни камъни, а масата, на която седеше, беше антика. Дори пейките имаха удобни подложки, докато простолюдието трябваше да се задоволява с голи дъски.

Артас влезе тихо и моментално осъзна, че е последен и потръпна, спомняйки си, че няколко важни лица гостуват на баща му. Освен обичайните присъстващи — семейството му, Утър и Мурадин, тук беше и Крал Тролбейн, който изглеждаше дори по-недоволен от това от самия Артас. Имаше и… още някой. Момиче, високо и слабо, с дълга руса коса, което стоеше с гръб към него. Артас се загледа в него с любопитство и се спъна в една от пейките.

Оставаше му само да изпусне и някоя чиния. Преминала петдесетте, Кралица Лиан бе все така красива. Тя се обърна при звука и се усмихна нежно на сина си. Роклята й беше безупречно излята, а косата й беше прибрана назад в златна шапчица, от която не излизаше ни един непослушен косъм. Четиринадесетгодишната Калия, която изглеждаше неспокойна и жива също като Инвинсибъл, когато се роди, му хвърли намръщен поглед. Явно беше разбрала за белята му или просто му се сърдеше, че е закъснял. Теренас му кимна и се обърна към епископа, който изпълняваше службата. Артас се сви от безмълвния укор в очите му. Тролбейн не му обърна внимание, нито пък Мурадин.

Артас се довлачи до една от пейките в дъното до стената. Епископът започна да говори и повдигна ръце, обляни в топла бяла светлина. На Артас му се искаше момичето да се обърне, за да види по-добре лицето й. Коя беше тя? Очевидно бе дъщеря на благородник или някой висшестоящ, иначе нямаше да бъде поканена на семейната църковна служба. Мисълта за момичето и откриването на самоличността й му бяха много по-интересни от думите на епископа.

— … и Негово Височество Артас Менетил — произнесе напевно епископът.

Артас подскочи стъписан, зачуден дали не беше пропуснал нещо важно.

— Нека Светлината благослови всяка негова мисъл, дума и деяние, за да сполучи и израсте под нея като достоен паладин.

Получавайки благословия, Артас усети успокояваща топлина да преминава през тялото му. Сковаността и болката изчезнаха и той се почувства ободрен и спокоен. Епископът се обърна към кралицата и принцесата.