Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 16

— Нека Светлината озари Нейно Кралско Височество — Лиан Менетил, и тя…

Артас се усмихна и зачака епископа да довърши индивидуалните молитви. След това щеше да представи момичето. Артас се облегна на стената.

— И смирено молим Светлината да благослови лейди Джейна Праудмуър. Нека й даде здраве и мъдрост, за да…

Аха! Мистериозното момиче беше разкрито. Джейна Праудмуър — една година по-малка от него, дъщеря на адмирал Делин Праудмуър — военноморски герой от войната и владетел на Кул Тирас. Артас искаше да разбере защо тя беше тук и…

— … и нека се учи добре в Даларан. Молим се да стане носител на Светлината и в ролята си на магьосница да служи на хората си вярно и усърдно.

Точно така. Тя беше тръгнала на път към Даларан, красивия град на маговете, недалеч от Столицата. Познавайки строгите правила за етикет и гостоприемство, втъкани в кралските и благороднически среди, той знаеше, че трябва да остане тук няколко дни, преди да продължи пътя си. Това щеше да е забавно.

След края на службата Артас, вече изправен до вратата, излезе пръв. Мурадин и Тролбейн последваха веднага след него, като че облекчени, че са доживели края. След тях излязоха Теренас, Утър, Лиан, Калия и Джейна.

И двете момичета — сестра му и Праудмуър — бяха русокоси и слаби, но дотам свършваше приликата между тях. Калия имаше крехко тяло, а лицето й като че бе излязло от стара картина — бледо и нежно. За разлика от нея, Джейна имаше блестящи очи, весела усмивка и се движеше като човек с опит в ездата и дългите разходки. Явно беше прекарвала много време навън и около носа й се бяха появили петънца от слънчев загар.

Артас веднага реши, че това е момиче, което не би се разсърдило да получи снежна топка в лицето или да поплува в топъл ден. Момиче, с което може да играе, за разлика от сестра си.

— Артас… Мо’е ли минутка? — чу се дрезгав глас.

Артас се обърна и видя посланика, който се беше втренчил в него.

— Разбира се, сър — отвърна Артас и сърцето му се сви.

Единственото, което искаше, бе да си поговори с новата си приятелка — вече беше сигурен, че двамата много ще си допаднат. А сега Мурадин явно щеше да го смъмри отново за онзи срамен момент в тренировъчната зала. Добре поне, че джуджето дискретно се беше отдръпнало няколко крачки настрани.

То се обърна към принца, мушнал дебели палци в колана си, с грубо замислено лице.

— Момко — започна той. — Мина’ам пра’о към въпроса. Бойната ти техника е пълен ужас.

Артас отново усети как лицето му се налива с кръв.

— Знам — отвърна той. — Но баща ми…

— Б’ща ти си има други неща на гла’ата. Да не си рекъл нещо против него.

Но какво можеше да каже?

— Е, не мога да се науча сам. Видяхте какво стана като опитах.

— Мо’а да… Ша те науча, ако искаш.

— Н-наистина ли?

Отначало Артас не можеше да повярва, но после засия.

Освен всичко друго, джуджетата бяха прочути с бойните си умения. Една част от Артас се чудеше дали Мурадин можеше да го научи и как да носи на бира — още една известна черта на джуджетата, но реши да не пита сега.