Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 138

— Бъди търпелив, млади Рицарю на смъртта. Крал-лич знаеше и за това. Може да ти е отредил още някоя роля в грандиозния си план.

Може? Разярен, Артас сновеше около некроманта, но успяваше да потиска гнева си. Ако някой, демон или самият Крал-лич, беше решил, че Артас е някаква играчка, която да използват и после да захвърлят, скоро щеше да му покаже колко е грешал. Беше направил прекалено много… беше изгубил прекалено много от себе си, за да бъде изоставен сега. Не можеше това да е било за нищо. Нямаше да бъде за нищо.

Земята се разтресе. Инвинсибъл се размърда нервно, повдигайки копита, като че в опит да се отдели от земята. Артас погледна към магическия град. По това време на деня кулите изглеждаха прекрасно, горди и величествени, проблясващи в цветовете на залеза. Но докато гледаше, чу силен грохот. Върхът на най-високата кула, най-красивата кула, изведнъж се срути, бавно и неумолимо, сякаш самата кула беше откъсната от невидима гигантска ръка. Останалата част от града рухна бързо, а звукът от разрушението ехтеше в ушите на Артас. Той се сви от силния шум, но не откъсна поглед.

Беше предизвикал падането на Силвърмуун. Беше повел Немъртвите пълчища срещу него. Но това… в това имаше някаква небрежност, лекота… Силвърмуун беше трудно спечелена награда. Аркемонд явно беше способен да разруши най-славния човешки град, без дори да присъства.

Артас се замисли за Аркемонд и Тикондриъс. Почеса бавно брадичката си, а Фростморн проблесна в скута му.

Двадесет и едно

Артас седеше на върха на зеления хълм и мислеше за Кел’Тузад — онзи лич, който явно щеше да е полезен, ако се навърта около него и който му беше обещал, че някой ще дойде да се срещне с него.

Призракът беше абсолютно верен на Крал-лич, дори до там, че убедително да играе галеното кученце в присъствието на Аркемонд и Тикондриъс, в случай че това се изискваше от него. Артас беше предпочел да си мълчи, тъй като не смяташе, че умее да лъже толкова убедително, колкото Кел’Тузад. За двамата демони те бяха твърде маловажни, но скоро щяха да се убедят в противното.

Нехайно бяха оставили книгата на Медив в кокалестите ръце на призрака. Той самият имаше познания за толкова мощни заклинания, които самият Артас осъзнаваше, че няма да може да разбере напълно.

— Третата част от плана — беше подметнал Кел’Тузад в отсъствието на демоните, като че коментираше времето — е същинската част от заговора за Легиона.

Артас си спомняше думите на Кел’Тузад отпреди. Първо беше създаването на Пълчищата, после призоваването на Аркемонд. Сега той слушаше внимателно останалата част от историята на Кел’Тузад.

— Целта на Легиона е да изсмуче цялата магия и да отнеме целия живот от този свят. За това планират да изтеглят всички мощни енергии, концентрирани в Извора на Вечността на елфите. За да го постигнат, трябва да унищожат единственото нещо, което съдържа най-истинската и чиста енергия на живота в Азерот. Изворът на Вечността се намира отвъд океана, на континента Калимдор, а нещото, което можеше да спре Легиона, се нарича Нордрасил — Дървото на света. То дарява безсмъртието на калдорейците, затова те са свързани с него.