Читать «Артас: Възходът на Крал-лич» онлайн - страница 109

Инвинсибъл се впусна напред и Артас видя уплахата в очите на пазителите на гробището, докато връхлиташе върху тях. Сражаваха се смело, но в крайна сметка се оказа безполезно и те го знаеха — Артас го видя в очите им. Тъкмо беше извадил Фростморн и усети радостта му от поглъщането на новата душа, когато чу глас.

— Артас!

Гласът му беше познат, но не помнеше чий е. Обърна се и се огледа. Мъжът беше висок, величествен. Беше свалил шлема си и гъстата му брада раздвижи паметта на Артас.

— Гавинрейд — каза изненадано той. — Отдавна не сме се срещали.

— Не толкова отдавна. Къде е чукът, който ти дадохме?

Гласът на Гавинрейд беше груб и рязък.

— Оръжието на паладина. Оръжието на честта.

Артас си спомни. Това беше мъжът, който постави чука в краката му. Колко истинско, чисто и искрено му се струваше всичко тогава.

— Сега имам по-добро оръжие — отвърна Артас и вдигна Фростморн във въздуха.

Мечът сякаш пулсираше в ръката му. И в същия миг нещо му хрумна и той не можа да се сдържи.

— Отстъпи, братко — каза той със странна нежност в гласа. — Тук съм, за да взема малко стари кости. Заради онзи далечен ден и заради ордена, към който и двамата принадлежахме, няма да те нараня, ако ме пуснеш да мина.

Рошавите вежди на Гавинрейд се събраха и той се изплю в посока на Артас.

— Не мога да повярвам, че те нарекохме наш брат! Не мога да разбера защо Утър се застъпваше за теб. Предателството ти разби сърцето му, момче. Той щеше да пожертва живота си за теб, а ти така да се отплатиш за верността му? Знаех си, че беше грешка да приемаме разглезен принц в ордена! Ти се подигра със Сребърната ръка!

Артас се изпълни с толкова гняв, че можеше да се задави с него. Как смееше да говори така? Артас беше Рицар на смъртта, слуга на Крал-лич. Живот, смърт и неживот — всичко беше в неговите ръце. А Гавинрейд заплю предложението му за защита. Артас стисна зъби.

— Не, братко — изръмжа той. — Когато те посека и те съживя, за да ми служиш, и те накарам да танцуваш на моята музика… това, Гавинрейд, ще бъде подигравка със Сребърната ръка.

С широка презрителна усмивка той го повика, кимайки. Немъртвите и членовете на култа, които го следваха, чакаха мълчаливо. Гавинрейд запази спокойствие и се помоли на Светлината, която нямаше да го спаси. Артас го остави да довърши молитвата си и изчака оръжието му да заблести така, както преди заблестяваше неговият чук. Стиснал здраво Фростморн, той усети как силата на Крал-лич изпълва мъртво-немъртвото му тяло, и знаеше, че Гавинрейд няма шанс.

Нито пък той самият. Паладинът се бори с всички сили, но не беше достатъчно. Артас се позабавлява малко с него, облекчавайки обидата от думите му, но скоро му писна да си играе и довърши някогашния си брат по оръжие с един мощен удар. Той усети как Фростморн поема новата душа и леко потръпна, виждайки как безжизненото тяло на Гавинрейд се строполява на земята. Въпреки заканата си към вече покорения си враг, Артас го остави мъртъв.

С рязко движение той заповяда на слугите си да приберат останките. Беше оставил Кел’Тузад да гние, но някой, очевидно верен последовател на некроманта, се беше постарал да запази тялото му в малка крипта. Последователите на Култа на прокълнатите се втурнаха напред, стигнаха до гробницата и с мъка отместиха тежкия й капак. После бързо извадиха ковчега, който лежеше вътре. Артас го побутна с крак и леко се усмихна.