Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 224

Най-горните копчета на туниката му бяха разкопчани. Той прокара пръсти през синкаво-черната си коса и после мълчаливо подпря гръб на стената срещу мен и се плъзна надолу, докато седна на пода.

– Какво искаш? – попитах аз.

– Миг спокойствие и тишина – сряза ме той и потърка слепоочията си с пръсти.

Замълчах за секунда.

– От какво?

Той продължи да масажира бледата си кожа, размачквайки ъгълчетата на очите си – нагоре и надолу, навътре и навън.

– От тази бъркотия.

Аз се надигнах от сламената постелка. Никога не е говорил толкова открито.

– Тази проклета кучка изпива всичките ми сили – продължи той, отпусна ръце и опря глава на стената. – Ти ме мразиш. Представи си как ще се чувстваш, ако те бях накарал да ме обслужваш в спалнята. Аз съм Велик господар на Двора на Нощта, не нейна държанка.

Значи слуховете са верни. Представях си съвсем ясно колко силно ще го мразя и какво ще ми причини подобен вид робство.

– Защо ми разказваш това?

Арогантността и самодоволството изчезнаха.

– Защото съм изморен и самотен, а ти си единствената личност, с която мога да разговарям, без да се излагам на риск.

Той се засмя гърлено.

– Какъв абсурд – един Велик господар на Притиан и една...

– Ако ще ме обиждаш, по-добре си тръгвай.

– Но пък толкова ме бива в това – той се усмихна. Изгледах кръвнишки и той въздъхна. – Един погрешен ход утре, Фейра, и всички сме обречени.

Мисълта предизвика мигновено такъв ужас, че дъхът ми секна.

– Ако се провалиш – добави той, повече на себе си, отколкото на мен, – Амаранта ще управлява вечно.

– Щом веднъж е успяла да отнеме силата на Тамлин, кой може да гарантира, че няма да го направи отново?

Това беше въпросът, който досега не се осмелявах да изрека на глас.

– Втори път той няма да се излъже толкова лесно – каза той, втренчен в тавана. – Най-голямото ù оръжие е фактът, че държи силите ни на едно място. Но не може да стигне до тях, не изцяло. Въпреки че може да ни контролира чрез тях. Затова не мога да унищожа съзнанието ù, затова все още не е умряла. В момента, в който развалиш проклятието ù над Тамлин, той така ще се разгневи, че никаква сила на света няма да го удържи да не я размаже по стените.

През тялото ми премина ледена тръпка.

– Защо мислиш, че правя това? – той размаха ръка към мен.

– Защото си чудовище.

Той се засмя.

– Вярно е, но освен това съм прагматичен. Яростта на Тамлин е най-доброто оръжие, с което разполагаме срещу нея. Да те види как сключваш опасна сделка с Амаранта беше едно, но когато видя моята татуировка на ръката ти... О, ако беше родена с моите способности, щеше да усетиш как гневът просто се излива от него.

Не исках да се замислям особено за способностите му.

– И каква е гаранцията, че няма и теб да размаже по стените?

– Може би ще се опита, но имам чувството, че първо ще убие Амаранта. За това е цялата работа в края на краищата – дори за онова, което правя с теб, е виновна тя. И така, утре той ще я убие и аз ще бъда свободен преди Тамлин да успее да се сбие с мен, което иначе ще превърне някога свещената ни планина в купчина чакъл.