Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 226

– Казах ти твърде много – рече той и се изправи на крака. – Може би трябваше първо да те напия. Ако си умна, ще намериш начин да използваш казаното срещу мен. А ако имаш склонност към жестокост, ще отидеш право при Амаранта да ù разкриеш истината за нейната курва. Може би ще ти върне Тамлин от благодарност.

Той пъхна ръце в джобовете на черния си панталон, но преди да се разсее в сенките, нещо в позата му ме накара да заговоря:

– Когато излекува ръката ми... Не беше нужно да се пазариш. Можеше да настояваш за всяка седмица от годината.

Свъсих вежди, а той се обърна, полуразмит в мрака.

– Всяка седмица и аз пак щях да кажа „Да“.

Не беше въпрос, но аз чаках отговора му.

На чувствените му устни се появи полувинчата усмивка.

– Зная – каза той и се стопи в мрака.

43.

За последното изпитание ми върнаха старата туника и панталоните – целите на петна, разкъсани, вонящи. Но въпреки вонята вървях с високо вдигната глава, докато ме водеха към тронната зала.

Вратите се отвориха и тишината, която цареше вътре, се стовари върху мен. Зачаках да започнат подвикванията и под­свиркванията, да видя как златните монети сменят местата си от ръка на ръка, докато елфите залагат, но този път всички просто ме гледаха – най-напрегнати изглеждаха погледите на маскираните елфи.

Съдбата на света им бе в моите ръце, каза Рис. Но не мисля, че онова, което изразяваха лицата им, беше само и единствено тревога. Преглътнах с мъка, когато неколцина допряха пръсти до устните си и после протегнаха ръка към мен – жест към падналите в бой, сбогуване с онези, посрещнали смъртта с чест. Нямаше нищо злонамерено в тези жестове. Повечето елфи в залата днес са част от дворовете на Великите господари – служили са в тези дворове дълго преди Амаранта да дойде и да отнеме земите на господарите им и животите на всички тях. Ако Тамлин и Рисанд играеха някакви игри, за да спасят живота на всички присъстващи...

Поех по пътеката, оформена в тълпата, право към Амаранта. Кралицата се усмихна, когато спрях пред трона ù. Тамлин седеше на обичайното си място до нея, но аз не го погледнах, не още.

– Две изпитания са вече зад гърба ти – каза Амаранта и махна една прашинка от кървавочервената си рокля. Косата ù блестеше, приличаше на мрачен облак, който всеки момент ще погълне златната ù корона. – Остава само още едно. Чудя се дали няма да се почувстваш по-зле, проваляйки се сега, когато си толкова близо до наградата.

Тя се нацупи и двете зачакахме елфите наоколо да се разсмеят.

Дочуха се обаче само няколко изпръхтявания от червенокожите пазачи. Всички други запазиха мълчание. Дори жалките братя на Люсиен. Дори Рисанд, където и да се намира в тълпата.

Премигнах, за да проясня погледа си. Очите ми пареха. Може би всички те, също като Рисанд, само се преструваха на верноподаници, може би залозите, че ще загубя живота си, и подигравателните усмивки бяха само предлог, поза за пред Амаранта. И може би сега, сега, когато краят е толкова близо, те са готови да посрещнат неизбежната ми смърт с цялото достойнство, което им е останало.