Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 222

Исках го, тук.

Обгърнах кръста му с крак, имах нужда да се доближа още повече до него. Той притисна тялото си към мен, блъсна ме в ледената стена. Успях да разкопчея колана със замах, а Тамлин изръмжа желанието си в ухото ми – нисък, настоятелен звук, от който пред очите ми изригнаха светкавици от червено и бяло. И двамата знаехме какво ще донесе утрешният ден.

Захвърлих колана и ръцете ми се насочиха към панталона му. Някой се прокашля.

– Срамота – измърка Рисанд и ние рязко вдигнахме глави. Стоеше едва видим в светлината, която се процеждаше под прага на вратата. Но стоеше зад нас, някак по-навътре в коридора, а не до вратата. Не е дошъл от тронната зала. Предвид способностите си, сигурно е минал през стената.

– Направо срамота.

Той тръгна към нас. Тамлин не ме пускаше.

– Погледни какво си направил с играчката ми.

Запъхтени, и двамата мълчахме. Леден въздух облъхна кожата ми и премина по голите ми гърди.

– Амаранта много ще се разстрои, ако разбере, че любимият ù воин се натиска с човечето – продължи Рисанд и скръсти ръце. – Чудя се как ли ще те накаже. А може да остане вярна на навиците си и да накаже Люсиен. Остава му едно око за вадене, все пак. Може и него да сложи в пръстен.

Съвсем бавно Тамлин махна ръцете ми от тялото си и от­стъпи назад.

– Радвам се да видя, че можеш да мислиш трезво – каза Рисанд и Тамлин настръхна. – А сега бъди добър Велик господар, сложи си колана и си оправи дрехите, преди да се върнеш в залата.

Тамлин ме погледна и за мой ужас направи каквото му каза Рисанд. Без да откъсва поглед от лицето ми, моят Велик господар оправи туниката си, взе си колана и го закопча на кръста си. Боята по ръцете и дрехите му, боя от мен, изчезна.

– Забавлявай се – изгука Рисанд и посочи вратата.

Зелените очи на Тамлин проблеснаха, все така приковани в моите. Той каза тихо:

– Обичам те.

После, без да погледне Рисанд, той излезе.

Светлината, която нахлу през отворената врата, ме заслепи за секунда. Той не се обърна да ме погледне, вратата просто се затвори след него и в помещението отново се възцари мрак.

Рис се засмя.

– Ако толкова отчаяно си се нуждаела от това, трябваше да ми кажеш.

– Прасе – сопнах се аз и прикрих гърдите си с роклята.

С няколко бързи крачки той прекоси разстоянието между нас и прикова ръцете ми към стената. Костите ми простенаха. Мога да се закълна, че полувидими нокти се забиха в каменната стена от двете страни на главата ми.

– Възнамеряваш ли да се оставиш на милостта ми, или си наистина безкрайно глупава? – В гласа му се преливаха чувственост и унищожителен гняв.

– Не съм твоя робиня.

– Ти си глупачка, Фейра. Имаш ли представа какво щеше да стане, ако Амаранта ви беше открила тук? Тамлин може и да отказва да ù стане любовник, но тя го държи близо до себе си с надеждата, че рано или късно ще го пречупи, ще го подчини, както обича да прави с всички ни.

Аз мълчах.

– И двамата сте глупаци – измърмори той. Дишаше бързо, учестено. – Нима си мислехте, че никой няма да забележи отсъствието ви? Трябва да благодарите на Котела, че прелестните братя на Люсиен не ви наблюдаваха.