Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 225

Той зачовърка ноктите си.

– Имам и още няколко карти, които мога да изиграя утре.

Вдигнах вежди в безмълвен въпрос.

– Фейра, в името на Котела. Всяка вечер те карам да се напиеш, но задавала ли си си въпроса защо не те докосвам никъде другаде, освен по ръцете и по талията?

До тази вечер, до тази проклета целувка. Изскърцах със зъби, но въпреки растящия ми гняв, картината внезапно ми се изясни.

– Това е единственото, което да му покаже, че съм невинен – каза той. – Единственото, което ще накара Тамлин да помисли, преди да влезе в схватка с мен, в която мнозина невинни елфи ще загубят живота си. Това е единственият начин да го убедя, че през цялото време съм бил на твоя страна. Повярвай ми, нищо не би ми харесало повече от това да ти се насладя, но има и по-важни неща от завличането на човешка жена в леглото ми.

Въпреки че знаех, попитах:

– Какви например?

– Например земите ми – каза той и в очите му се появи далечен, замечтан израз, който не съм виждала досега. – Например остатъкът от народа ми, поробен от тиранична кралица, която може да ги избие, когато ù скимне. Не се съмнявам, че и Тамлин е споделял подобни тревоги с теб.

Не беше... не съвсем. Не успя заради проклятието.

– Защо Амаранта е взела теб на прицел? – осмелих се да попитам. – Защо те е превърнала в своя курва?

– Като изключим очевидното? – той посочи перфектното си лице. Аз не се усмихнах и той въздъхна. – Баща ми уби бащата на Тамлин... и братята му.

Вцепених се. Тамлин никога не го е споменавал. Дори не ми каза, че със смъртта им е свързан Дворът на Нощта.

– Дълга история, която не ми се разказва, но да кажем, че след като завзе земите ни, Амаранта реши, че ще изпита особено удоволствие да накаже сина на убиеца на близкия ù приятел. Реши, че ме мрази достатъчно силно заради постъпките на баща ми, та да ме накара да страдам.

Можех да му протегна ръка, да му се извиня... но мислите ми бяха застинали. Онова, което му е причинила Амаранта...

– И така – продължи той с нотка на умора в гласа. – Ето ни тук, оставили съдбата на безсмъртния ни свят в ръцете на един неграмотен човек.

Той се засмя горчиво, наведе глава, подпря чело на едната си длан и затвори очи.

– Каква бъркотия.

Част от мен търсеше думи, с които да го нарани в този момент на уязвимост, но друга част си припомняше всичко, което каза, всичко, което направи. Как главата му се извърна към вратата, преди да започне да ме целува. Знаел е, че Амаранта идва. Може би ме е целунал, за да предизвика ревност­та ù, а може би...

Ако не беше ме целунал, ако не беше ни хванал с Тамлин, щях да се върна в тронната зала покрита с размазани петна боя. Всички, и най-вече Амаранта, щяха да разберат какво съм правила. Нямаше да им отнеме кой знае колко време да разберат и с кого съм била. Не ми се мисли какво щеше да е наказанието за това.

Независимо от причините или начините, които използваше, Рисанд ми помагаше да остана жива. Беше го направил и преди да дойда В недрата на Планината.