Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 82

— Аз също го виждам. Всъщност леглото беше първото нещо, което видях, когато влязохме. Защото един имперски офицер трябва винаги да е наблюдателен.

— То навярно е по-удобно от този стол. Който издава странни звуци. — Същото май можеше да се каже и за самата нея, помисли си Корделия. — Не е много широко обаче.

— Е, по-широко е от дъното на лодката.

— От кое?

— Няма значение…

Прехвърлянето на персонал между двата съда премина без злополуки, както можеше да се очаква под личното ръководство на Оливър. Старото легло също скърцаше, както се разбра щом седнаха на ръба му, но поне не поддаваше под тежестта им.

При следващата почивка за поемане на дъх Оливър се поколеба и каза:

— Боже, наистина ми липсва практика. Не трябва ли да има… знам ли, три срещи или нещо такова? В израз на уважение? Преди беше така. Но пък правилата се променят постоянно. Проклети хлапета.

Корделия примигна замаяно.

— Ами, посрещна ме на орбиталната станция. После приемът в градината на двореца. И вечерята в офицерската столова. С плаването днес даже стават четири. Да, спазили сме всички изисквания. Че и отгоре.

— О. Много си права. — Усмихна се до уши и отново скъси разстоянието.

— Освен това гувернантките ми от ИмпСи са на сто километра оттук, в Карийнбург. Колко често се случва това?

— Никога не пропускай — изръмжа Оливър и спусна бавно устни по шията ѝ — тактическа възможност.

— Дяволски си прав.

Но точно преди да сменят вертикалната ос с по-добрата хоризонтална, Корделия вдигна ръка и чукна по комуникатора на китката си. Оливър вдигна вежди, но тя само поклати глава.

— Риков? Воркосиган е. Пренасочвам всички входящи повиквания към твоя комуникатор. — Внесе нужните промени на малкия холографски дисплей. — Разбрано?

— Да, милейди — чу се изненаданият глас на гвардееца.

— Ако някой под степен „вулкан“ ме търси, кажи, че съм на съвещание с адмирал Джоул за, ами, за неопределен период. Никакви прекъсвания, моля те.

— Да, милейди. Разбрах.

Може и наистина да беше разбрал. Беше наблюдателен човек като всички лични гвардейци на Арал от старата школа, и пак като тях изключително дискретен. Може би щяха да си поклюкарстват на воля по-късно. Много по-късно.

— Воркосиган край — ахна Корделия, когато Оливър направи на ухото ѝ с талантливите си устни нещо, от което по тялото ѝ се разляха тръпки. Последва дълга целувка, вкусна като предишните.

— О, Оливър — прошепна тя малко по-късно, след като си пое дъх. — Тялото ми смята, че това е страхотна идея. Виж, мозъкът ми… не е толкова сигурен.

Устните му се спуснаха по другата страна на врата ѝ, и по-надолу.

— Бетанско гласуване, така ли? Тялото ми гласува като твоето. Мозъкът ми… ами, значи имаме два гласа „за“, един „против“ и един „въздържал се“.

— Вицекралско вето ли си просиш?

— Властта е във вашите ръце, ваше височество. — Той се поколеба, после се надигна на лакът и се вгледа в лицето ѝ. Устните му се усмихваха, но очите му бяха сериозни. — Макар че, ако гласуването се проточи, ще трябва да отскоча зад колибата за малко.

— Навън е тъмно и вали дъжд. Студено е.