Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 81

— На теб може и да обяснява.

— Учители или учителки?

— Ами… и от двата пола всъщност. Не се бях сещал от години. — И я погледна обвинително, сякаш вината беше нейна.

— Е, много предпочитания не са свързани линейно с пола, а го пресичат под прав ъгъл. Нали си даваш сметка, че има повече от три категории и повече от една ос при сексуалните предпочитания на хората? Мисля, че просто страдаш от недостиг на категории.

— Аз пък си мислих, че страдам от твърде много. Повече от една ос? Каква геометрия използвате вие, бетанците, за бога? С въображаеми стойности?

— Вероятно. Тоест, не знам чак толкова много за науката на професионалните сексуални терапевти, но със сигурност знам, че използват доста сложна математика. Така или иначе, ясно е, че това те поставя в неизгодна позиция, структурен проблем, който се усложнява с напредването ти във възраст и чин. Поне предвид бараярските социални и възрастови пирамиди. Хората с по-висока властова позиция от твоята и по-големи по възраст стават все по-малко. И щом не си падаш по подчинени…

Той поклати решително глава, но дали в знак на съгласие или пълно отрицание на думите ѝ, Корделия не успя да прецени.

— Е, тогава ти остава да избираш измежду безинтересните, недостъпните и крайно непривлекателните. Така де, само си помисли за настоящите членове на генералния щаб, Съвета на графовете и министерския съвет например. Да не споменаваме драконите, които се явяват техни съпруги. — Корделия изкриви лице в гримаса при мисълта за някои от по-отблъскващите антични представители на така описаната група.

Той примижа с крива усмивка. Явно си мислеше за същото.

— Кошмар! По тази точка съм съгласен с теб.

Тя му размаха пръст. По всичко личеше, че хипотезата ѝ е правилна, а самата тя е проявила тънка проницателност. Още я биваше, нали?

— Нищо ти няма, Оливър, наред си си. Просто се намираш в среда с недостиг на мишени, това е.

— Но една е кацнала точно на мерника ми.

— Какво?

Той остави решително чашата си на голия плот. После стана, заобиколи масата, хвана брадичката ѝ, повдигна лицето ѝ нагоре и се наведе да я целуне.

Корделия измуча нещо нечленоразделно и се ококори. От това разстояние лицето му беше размазано и раздвоено; миг по-късно устните му попаднаха в целта, а сините му очи се затвориха. Тя разтвори устни и също затвори очи. Устата му имаше вкус на слънце, на дъжд, на чай и на Оливър. Страхотен вкус…

Когато се отделиха, за да си поемат дъх след минута… или две… или три, той прошепна:

— Значи така Арал е заприщвал бетанските ти изблици.

— Няма да споря по това — прошепна Корделия на свой ред, на сантиметри от усмивката му, сетне последва минутка на прегрупиране, в резултат на което тя се озова в скута му, паянтовият стол заскърца под двойния товар, а двамата се сдобиха с по-добър ъгъл за проучвания, който да щади гърба му.

Още няколко… незнайно колко… минути по-късно леглото привлече погледа ѝ като магнит. Оливър също погледна натам.

— Хм, тук има легло, виждам — отбеляза Корделия.