Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 80

— Оказва се изненадващо трудно да го изрека на глас, днес поне.

Тя махна с ръка.

— Добре, нека се опитаме да хванем дирите на проблема от другия край. Как си представяш своя идеален партньор? Или хайде да не е партньор, а тръпка, да речем. Мъж, предполагам? Възраст, физически тип, емоционална нагласа, нещо? Име, чин, сериен номер?… Тоест, това е критична за мисията информация, нали така.

Изглежда, бе казала нещо много забавно, поне ако се съдеше по физиономията му, но той не каза нищо, само поклати невярващо глава. Накрая все пак добави:

— Между другото… след Арал наистина вярвах, че си падам само по мъже, но истината е, че преди това съм имал и приятелки. Не много, но за една-две мислех, че може да се окажат жената на живота ми. Нещата, както знаеш, се развиха другояче. Имаше и един хермафродит. Забележителен човек, между другото, капитан Торн, но най-хубавото в онази забежка беше, че за цяла седмица спрях да се чудя в коя категория попадам. — Примигна и навъси чело, сякаш чак сега си даваше сметка за това.

— Мислиш ли, че наистина си бисексуален? Като Арал?

— Аз… това звучи по-логично, отколкото че имам изразена слабост към хермафродити. Не е като да съм потърсил други след онази седмица с Торн.

Тя пробва от друг ъгъл.

— Тогава… коя беше първата ти тръпка?

Той я погледна изненадано и се засмя.

— Първата ми тръпка?

— Спомена „изразена слабост“. Хората, които имат ясни предпочитания към единия или другия пол, предпочитания, които са дълбоко вплетени в психиката им, а не просто временни залитания, обикновено откриват корените им в детството, още преди пубертета.

Той се хвана на шега за косата, макар че още се смееше.

— Мили боже! Това се превръща в поредния бетански разговор, така ли? Макар че, откровено казано, онзи хермафродит беше сравнително поносим като за бетанец. Е, не спираше да задава крайно чудати въпроси за Бараяр и бараярците, от друга страна.

— Но аз искам да ти помогна, Оливър! Ако ми е по силите — добави тя, после вметна встрани от темата: — Макар че някой път трябва непременно да ми разкажеш с подробности за хермафродита.

— Просто обичаш пикантните клюки, признай си.

Тя се усмихна широко. Оливър наистина я познаваше добре.

— Да, но с толкова малко хора мога да си клюкарствам на воля.

— Ясно. — Той преглътна усмивката си, както и още глътка чай.

— Първата тръпка — напомни му решително тя.

— Като куче с обратна захапка си, да знаеш. Което не пуска. Кой да ти помни толкова назад във… — изведнъж затаи дъх и странно изражение мина по лицето му — времето.

— Казвай — подкани го тя и се облегна назад, предвкусвайки интересна история.

— Спомних си всъщност. Гадните номерца на паметта ни. Ти как се сети, че… Така. Още в началното училище, докато другите момчета в класа ми закачаха хубавото момиче на третия ред, аз постоянно страдах — използвам тази дума не случайно — от мъчителна несподелена любов към учителите си. — И добави тихо: — Боже, как не се сетих по-рано…

— А! — възкликна доволно Корделия. — Май разбирам! Имаш слабост към авторитетите, Оливър. Към хора на властови позиции. — „Нищо чудно, че си падна по Арал.“ — Това… обяснява много неща.