Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 79

Оливър кимна за пореден път и в кимването му не се долавяше несъгласие. Добре, значи поне по тази точка нямаше нужда да му чете лекция. Но след това махна двусмислено с ръка, което показваше, че Корделия още не е познала какво го яде отвътре. Е, имаше и по-отегчителни начини да убиеш скуката, докато навън се лее проливен дъжд, от това да гадаеш какви чувства тормозят Оливър — какво, за бога, правеше бараярските мъже толкова, толкова, толкова… толкова бараярски на тази тема? — но щеше да е много по-лесно, ако той събереше смелост и говореше открито.

И така, какво се опитваше да ѝ каже? Че е хвърлил око на потенциална тръпка, но нещата не вървят добре? Как биха могли да не вървят добре? Освен ако не се беше заплеснал по някой особено труден, но пък той знаеше как да се оправя с особено трудните, от опит. Нищо не разбираше.

Тя се облегна назад, скръсти ръце на гърдите си, сви устни и го измери с поглед. Той вирна брадичка в несъзнателна реакция на това предизвикателство. Хубава брадичка.

— Сега ми хрумва да те питам, със закъснение… ти всъщност имаш ли някакъв опит в съблазняването?

Очите му се разшириха, после се присвиха.

— Естествено! Трудно мога да мина за асексуален, Корделия!

— Не това имах предвид! Ти май си най-неасексуалният човек, когото познавам. Което, несъмнено, е хвърлило в дълбоко недоумение мнозината, които напразно са ти правили мили очи през годините, бедните отхвърлени… надхвърлени. — Да, определено отхвърлени и надхвърлени. — Не, имах предвид… не питах дали умееш да сортираш хората, които се опитват да съблазнят теб. Това го можеш отлично, знам.

Той отвори възмутено уста. После я затвори. После стисна устни. Накрая каза несмело:

— Това е… алтернативна гледна точка. Допускам, че може да е изглеж… на теб така ли ти изглеждаше?

— Ами, видях един успех и множество неуспешни стрелби, а през останалото време ти беше извън обсега ми, в космоса. Едва ли и по време на космическите си пътувания си бил моногамен, не е задължително поне.

— Ами, да, но… Не мисля, че съм претенциозен, но човек трябва да се съобразява със служебното си положение все пак. Особено след като станах капитан.

Да, със сигурност се съобразяваше с ограниченията на професионалната етика, такъв си беше. А и честите промени във флотските екипажи възпрепятстваха дългите връзки.

— Добре де… какво би искал да имаш?

Той се облегна назад и скръсти ръце. И каза през стиснати зъби:

— Воркосигани. Очевидно. Макар че подобен вкус е твърде ограничаващ, та еволюцията да се съобрази с него.

Корделия въздъхна. „И на мен Арал ми липсва ужасно.“

— Не мога да те виня за това. Но какво би искал, което можеш да го имаш? Или ти е трудно да кажеш?