Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 78

Той махна с ръка.

— Ами… честно казано… ти ми се въртиш.

Тя вдигна вежди.

— Какво съм направила?

— Нищо.

— Ъ? А е трябвало? — Опитът ѝ да си спомни някакви задачи, които е подминала без внимание, бе прекратен преждевременно, когато Оливър поклати решително глава.

— Ни най-малко.

Тя го зяпна неразбиращо. Той се размърда смутено на дървения стол. Тя отпи от чая си. Той отпи от чая си.

Оливър стана да сложи още едно дърво в огъня, седна и започна отново:

— Не си намерила никого, след… Тоест, в личен аспект. За себе си. Напоследък имам предвид. Не в началото, разбира се, това ми е ясно.

„Не съм какво?…“ Със закъснение се сети какво има предвид. А именно… любовник, партньор, бъдещ съпруг? Нещо в тази посока очевидно.

— О. За бога, не. Дори не ми е хрумвало. Просто… тази точка така и не стигна до дневния ми ред, не. А и откъде време за това?

— Така е. — Той закима.

Тя примигна насреща му.

— А ти?

— Какво? Не! — Той се поколеба. — Тоест… не. Не съм и търсил.

Тя свъси вежди.

— А би ли искал?

— Мислех, че не. В началото. Знаеш. — Тя кимна и той продължи: — Но напоследък… напоследък си мисля, че… Нови мисли. Знаеш.

Не знаеше, но имаше желание да научи. Все пак това беше Оливър и тя искаше да е щастлив, както искаше да са щастливи членовете на семейството ѝ. Замисли се, но не се сети да е забелязвала нещо, нито сред младите офицери, нито сред дипломатическия персонал, нито друг достоен мъж, който да се е озовал в Карийнбург и да се е завъртял около Оливър. Напоследък. Не че забелязваше много неща напоследък.

— Това звучи добре. Звучи като… сякаш си готов да стъпиш отново на краката си. — „Да се отърси наистина.“

Той кимна отново, но бавно този път, сякаш мисълта беше нова за него, мисъл, с която още не е свикнал.

— Ами… може би. — Гледаше я втренчено и умолително сякаш.

„Извинявай, хлапе, но днес телепатията ми дава на късо.“ Чакай. Дали не се тревожеше, че ще ѝ падне в очите заради желанието си да продължи напред?

— Намерил си някой подходящ? Това би било чудесно, Оливър. И нали знаеш, че не е необходимо да ми искаш позволение! — Позамисли се. — Колкото до Арал… Ако храниш глупаво чувство на вина по този въпрос, нека ти го кажа право в очите — Арал също би искал да намериш щастието. Винаги го е искал.

Сред многото тайни съмнения, които Героят на Бараяр ѝ бе споделял през годините, на нея и само на нея — защото след определена точка в историята хората просто не му позволяваха да слезе от проклетия пиедестал, който бяха издигнали под него, и да признае недопустимата човешка слабост, че изпитва съмнения, — беше и страхът му, че дългогодишната и интензивна връзка между двамата може би пречи на Оливър по някакъв начин, спъва го било в професионален, било в личен план. Че Арал го е отклонил от някаква по-благоприлична и по-добра съдба. Добре де, само по-добра. Почти всичко друго би било по-благоприлично според бараярските стандарти. „И не само според тях“ — призна неохотно тя. На бетанците не би им мигнало окото от сексуалния аспект, но дори те биха сметнали разликата във възрастта и в служебната йерархия за неприемлива. В началото самата тя се тревожеше доста заради това.