Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 22

Какво друго? Може би ще ѝ хареса малко охладено бяло вино — той ѝ подаде чаша, тя я надигна и обяви виното за прекрасно, а от вино Корделия определено разбираше. Вдигна поглед към него, видимо развеселена. Метна кърпата си, както и няколко други, в средата на лодката и те се наредиха спретнато покрай парапета, защото Корделия имаше отличен усет за законите на физиката, приложими към малки плавателни съдове, както и към почти всичко друго. Просна се отгоре им по онзи крайно делови начин, по който се движеше винаги и който хвърляше в ужас нейната бараярска приятелка и съветничка по социалните въпроси лейди Алис. Протегна се под светлината като котка, по лицето ѝ нямаше и следа от напрежение или скръб.

— Оливър — прошепна тя и сричките на името му се затоплиха в устата ѝ. Протегна атлетична ръка над голия си торс и му махна безапелационно, преди да нареди с гърлен глас: — Ела тук…

След двайсет минути Джоул излезе от малката стая с бурканчето в ръка, капачката му здраво завита. Примижа на яркото осветление, провери дюкяна си и тръгна да намери доктор Тан. Не се чувстваше пиян. Провери походката си спрямо евтините подови плочки — ходеше в съвършено права линия. Но се усещаше едновременно хем безтелесен, хем напълно в тялото си, истинско ходещо противоречие. „Нищо чудно, че раздават спрея на ръка.“

Тан го поздрави с едно доволно „Ха!“, взе бурканчето и го остави безцеремонно на бюрото си.

— Кога, ъъ… ще разбера дали съм минал теста? — попита Джоул.

— Ще се заема веднага и лично ще ви се обадя за резултата… може да не е днес, но не по-късно от утре сутринта, става ли?

Джоул даде на лекаря личния си комуникационен код.

— Едва ли ще има проблеми — побърза да го увери Тан, вероятно съзрял нещо на лицето му, макар че Джоул уж контролираше изражението си. — Триста милиона към четири са все пак доста добро съотношение — добави той, после се поколеба. — Колкото до семенната течност, която ще остане неоползотворена… В клиниката имаме неголямо, но постоянно търсене на висококачествени мъжки гамети. Вие несъмнено покривате всички критерии за физическо здраве, интелигентност и прочие, въпреки възрастта си. Бихте ли се съгласили да дарите остатъка за нашия каталог? Анонимно, разбира се. — Тан намигна дружески. — Лицето ви ще е достатъчна реклама.

Джоул трепна. Е, Корделия го беше предупредила за тази част от разговора, донякъде поне.

— Уви, на Сергияр лицето ми не е анонимно. Аз… нека първо видим оценката, става ли?

— Добре. Но все пак ви моля да си помислите, адмирале.

Тан изпрати Джоул чак до входната врата на клиниката, което явно бе знак за нещо.

Джоул поспря отново на огряната от слънцето странична уличка. Имаше чувството, че току-що е излязъл от възлен скок. Назад. Мисълта да се качи в скутера си не беше приятна. Не се беше сетил да попита Тан за колко време медикаментът ще излезе от системата му, а не му се влизаше отново в клиниката. Усещаше главата си бистра, но може да беше и илюзия. Може би една разходка щеше да ускори метаболизма му и преработката на медикамента, както става с алкохолните напитки. Обърна се и тръгна към главната улица, на една пресечка разстояние.