Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 24

Първоначалният вицекралски дворец — за ужас на първия вицекрал — представлявал военен заслон, ни повече, ни по-малко. Следващите вицекрале се примирили с няколко военни заслона, прилепени един към друг в различни конфигурации. Те на свой ред били заменени от полуукрепено сглобяемо жилище, отличаващо се със забележителна грозота. Настоящата вицекралица, още в първите години на съвместното ѝ управление с нейния съпруг, беше наредила грозното жилище да бъде съборено, теренът да бъде разчистен и да се построи нещо по-нормално и елегантно. Казармите в дъното на парцела, които бяха приютявали гвардейците на граф Воркосиган, сега бяха превърнати в служебни офиси, а единственият останал гвардеец живееше в главната къща с останалите членове на прислугата.

Воден от импулс, Джоул пресече улицата и се представи на самотния страж при портата — още едно съкращение на персонала след кончината на Арал. Настоящата охрана на двореца беше значително по-малобройна и дискретна отпреди. Джоул нямаше нищо против дискретността, но не беше толкова сигурен дали одобрява съкратения щат.

Стражът при портата, който го познаваше добре, козирува.

— Адмирал Джоул, сър.

— Добър ден, Фокс. Нейно височество приема ли посетители?

— Вас със сигурност ще ви приеме, сър. Заповядайте.

Джоул тръгна по лъкатушната алея. Едва не се отказа, като видя редицата паркирани возила, много от които с дипломатически стикери на разнообразните планетарни консулства, базирани в Карийнбург. Явно имаше някаква дипломатическа среща… а, да, приемът за добре дошъл на новия ескобарски консул беше насрочен за този следобед. Някой трябваше да представлява сергиярските военни сили на приема и Джоул беше прехвърлил тази задача на командира на планетарната база — така двамата мъже щяха да се запознаят при по-миролюбиви обстоятелства, преди да е възникнала неизбежната криза, свързана, ако трябваше да избере един за нещастие нехипотетичен пример, с войници в градски отпуск и твърде много пиячка, от една страна, и галактически туристи, недостатъчно инструктирани относно по-тънките аспекти на бараярската култура, от друга. Много по-добре беше да се запознаят в градината на вицекралицата, отколкото в болница, или, още по-зле, в моргата към градската стража на Карийнбург. Тези елегантни соарета имаха множество чисто практични функции.

Само дето невъзможността да разговаря с Корделия насаме засили още повече нуждата му да го направи. Продължи по алеята около къщата, като пътьом забеляза един охранител в униформа и друг, който се преструваше, че плеви — двамата му кимнаха дискретно, — после позната гълчава и звън на чаши го упътиха към вътрешния двор и терасата, които се преливаха в градината. Стотина добре облечени гости държаха малки чинии и си говореха. Джоул се поколеба, преди да се гмурне в навалицата. За щастие, веднага видя Корделия, облечена в нещо леко и широко за топлия следобед, а след миг и нейният поглед го намери. Тя незабавно се извини на неколцината гости, които я заобикаляха, и тръгна към него.