Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 20

Джоул примижа и разчете името и номера на осигуровката си, надлежно отпечатани на етикетчето.

— Да… тоест, всичко е точно.

— В случай че, хм, ви сполети стеснителност, да речем, в стаята ще намерите разнообразни помощни материали. Мога да ви предложа и назален спрей с еднократна доза афродизиак. Преди ги оставяхме в кошничка, но постоянно изчезваха, затова вече ги раздаваме на ръка, за което моля да ме извините. — И му подаде малка ампула.

Джоул я взе предпазливо. Имаше чувството, че се е озовал в нечий чужд сън. Тан отвори вратата и го побутна през прага.

— Не бързайте. Когато сте готов, елате право при мен — посъветва го насърчително докторът. Вратата се затвори и Джоул остана сам в тихата, слабо осветена малка стая. Чу тихото изстъргване на плъзгача, преместен в положение „заето“.

В стаичката имаше удобен на вид фотьойл, обикновен стол с права облегалка и тясна кушетка, застлана с чаршаф с ластик. На лавица се редяха сексиграчки, повечето от които Джоул бе виждал в не толкова депресиращ контекст, всичките с малки хартиени лентички, в знак че са стерилни. Имаше и холовидео — бърз преглед на съдържанието показа немалък брой заглавия, които Джоул познаваше от казармите и космическите си пътувания, както и няколко, които едва ли бяха пускани някога, предвид вкуса на местната публика. Което го накара да се зачуди какви ли еквивалентни филмчета се предават от ръка на ръка в казармите на Женския корпус и дали сред състава на корпуса има жени, на които би дръзнал да зададе този въпрос. Не и на Воринис във всеки случай. Може би на полковника, ако се случеше да се напият заедно. Не просто да се напият, а да се отрежат. Видеото предлагаше и множество слайдове на красиви млади жени, не толкова много на красиви млади мъже, няколко на красиви млади хермафродити, една серия с впечатляващи възпълни млади жени, както и други, които ставаха все по-чудати… тези слайдове категорично бяха програмирани от галактическия екип. Някои от изображенията бяха отвратителни, а две бяха чисто и просто непонятни, макар Джоул да се имаше за космополит. Ала нито една от стотиците фотографии, поне към момента, не му въздействаше. Той изключи видеото.

„Правя това от тринайсетгодишен. Не би трябвало да е трудно.“ Но се оказваше точно такова — никога не се беше чувствал толкова безжизнен.

Седна на ръба на кушетката, прочете инструкциите на бурканчето и се замисли за назалния спрей. Този вариант граничеше с измама, с провал, беше крайно неподходящ за един мъжествен и енергичен имперски офицер. Или можеше да му бъде простено, защото наближаваше петдесетте?

Това май беше най-нееротичното, да не споменаваме най-неромантичното място, където беше попадал. И що за изкривена ирония налагаше то да е и мястото, където да бъде изпълнено основното биологическо предназначение на сексуалността му?

„Можех да направя това, когато бях на двайсет…“ Но вместо това бе добавил трийсет години, включващи излагане на силна радиация, биологически заплахи и химически токсини, в течение на военната си кариера. Само Бог знаеше какви щети са понесли и акумулирали гонадите му, като се започне с космическия инцидент, вкарал го във военна болница преди да е навършил трийсет. И друг спомен изплува в съзнанието му, древен спомен още от дните му в Академията — за някакви момчета, които работеха с експериментално микровълново оръжие и се майтапеха, че щели да имат само дъщери… Дори да беше част от най-традиционната връзка във вселената, пак би искал да го направи по този начин. Отвъд всяко съмнение „без предотвратими дефекти и заболявания“ беше най-страхотният подарък за рожден ден, който един баща би могъл да даде на първородния си син… ъъ, на хипотетичното си дете.