Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 23

Със закъснение си спомни нещо, което Корделия бе споменавала няколко пъти — че самата тя е отгледана в репликатор на високотехнологичната колония Бета. Това означаваше, че баща ѝ, по онова време лейтенант Майлс Марк Нейсмит от Бетанския институт за астрономични наблюдения, е преминал през същото изпитание, с което току-що се беше преборил Джоул. А майка ѝ — през женския му еквивалент, макар че при жените процедурата беше чисто медицинска. Много по-инвазивна, ако се ориентираше правилно, но поне не им се налагаше да пришпорват либидото си към сътрудничество. Това подобряваше ли нещата, или ги влошаваше? От друга страна, бяха получили Корделия като резултат. Значи… си беше струвало.

Така или иначе, Джоул все още беше на етапа събиране на информация. До окончателното решение щеше да се стигне утре или доста по-далече в бъдещето, ако решеше да замрази пробата си. Все още не беше стигнал до точката, от която няма връщане.

Подмина младо колониално семейство — жената буташе количка със сърдито дете на около годинка, мъжът носеше кенгуру със спящо бебе, чиито отпуснати ръчички висяха на гърдите му. Джоул се запита какъв е смисълът да си спестиш бремето през деветте месеца гестация, а после да мъкнеш децата си като багаж, след като се появят на бял свят и то доста по-тежки, но явно хората обичаха да правят това, щом продължаваха да го правят. Направи опит да си се представи в ролята на младия татко. Можеше ли това да е неговото дете? „Внуче“ — поправи го сухо една част от съзнанието му. „Млъкни.“

Заобиколи възрастен господин, който изчакваше кучето му да свърши онова, което кучетата вършат край уличните лампи. Куче. Може би едно куче би било по-лесно, по-благоразумно… по-лесно за обяснение. Не един и двама прочути старши офицери в историята бяха имали прочути домашни любимци/ коне/любовници/растения… добре де, може би не чак растения. Макар че определено имаше немалко такива, които след двайсет или два пъти по двайсет години служба се посвещаваха на градинарството. По-зрелищните живи аксесоари се бяха превърнали в част от мистерията, забулваща командването, друг път бяха умело използвани от отдела за връзки с обществеността. Колкото до Джоул, той открай време предпочиташе да пътува с малко багаж.

След няколко пресечки стигна до централния бизнес район на Карийнбург, на една улица разстояние от така наречения вицекралски дворец. Името подвеждаше — къщата беше едноетажна и в лошо състояние. Вярно, заобикаляше я забележителна градина — подарък от още по-забележителната снаха на вицекралицата, — която цъфтеше изобилно по това време на годината, придавайки на „двореца“ цвят и уединение или поне илюзия за такова. Старата, нарисувана на ръка табелка още висеше на портата.