Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 213

Вратата на кабинета ѝ се отвори с плъзгане и гем Сорен надникна страхливо.

— Ъъ, ваше височество? За моето убежище?…

Тя му махна нетърпеливо да влезе. Претегли го с поглед, по-благосклонен отпреди няколко минути. Може би…

Накрая попита:

— Някога работили ли сте в семейния бизнес?

— Малко. Като млад.

— Готов ли сте да започнете работа на Сергияр като водопроводчик? Защото в бъдеще със сигурност ще се нуждаем от творци, но в момента ни трябват водопроводчици.

Очите му се разшириха от озадачение и надежда.

— Ами… да.

— Браво! — Тя плесна с длан по бюрото и сетаганданецът подскочи стреснато. — Току-що преминахте теста на вицекралицата за решителност относно крайната цел и гъвкавост по отношение на метода. Сергияр ви иска. Елате с мен.

Излезе покрай него във външния офис и каза:

— Айви, изготви на този младеж най-безобидното разрешение за политическо убежище, което можеш да измислиш. — Защото още утре несъмнено щеше да си има работа с началниците му. Макар че по този въпрос сетаганданското консулство вече беше в слаба позиция. Добре. Защото така не се налагаше да им подлага крак с фалшиви контраобвинения за тайна конспирация, включваща нападение с биологично оръжие срещу адмирала на сергиярския флот и семейството на вицекралицата, каквито — доколкото познаваше сергиярците — вече със сигурност циркулираха в голямата клюкарница рамо до рамо с „Езерото Серена е зона на въглеродно диоксидна инверсия и правителството го крие!“ и десетките други екзотични фантазии, които толкова често превръщаха сутрешните ѝ съвещания в упражнения по сюрреализъм.

„Колония Хаос. Няма нужда да измислям каквото и да било, то само се поражда…“

Беше към края на сутрешната опашка от документи, подготвена ѝ от Айви, и вече си представяше как се измъква от кабинета навреме, когато раздвижване във външния офис ѝ подсказа, че се е появил още един непредвиден в графика посетител, по дяволите. Радост замени раздразнението ѝ, когато чу гласа на Оливър и отговора на Айви:

— Вас със сигурност ще ви приеме, сър. Заповядайте, влезте.

Още преди да е затворил докрай вратата Корделия скочи да го посрещне с целувка за добро утро, но от прегръдки се въздържа заради раните му. Успял бе да се измие и да се преоблече в свободна цивилна риза и стари работни панталони, тоест изглеждаше точно толкова отпускарски, колкото му бе наредено. Болничната миризма на мазило против изгаряния и нови превръзки се рееше силна около него, а движенията му все така бяха предпазливи, но лицето му беше спокойно, а очите му се усмихваха.

— Уредихме си завод за пластобетон! — посрещна го Корделия с голямата новина и развълнувано му разказа за разговора си с Карийн, докато той си избираше стол — спря се на един с права облегалка, обърна го и седна с лице към облегалката. Корделия приседна на ръба на бюрото си на една ръка разстояние от него.