Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 215

— Не знаех, разбира се, но ти ми подсказа — когато пристъпи към оплождане, вместо просто да замразиш гаметите. Сякаш, съзнателно или не, си искал да наклониш везните в полза на този проект.

Той се замисли, после каза:

— В други времена сигурно биха те изгорили на клада като вещица.

— О, я стига — каза тя, доволна.

Необичайно за Майлс, отпътуването на следващия ден не беше свързано с нарочен бърз куриер на разположение на лорд-ревизора, а с редовен пътнически кораб, който спазваше разписание. Екатерин, която ръководеше преселението, изглежда, си даваше доста по-ясно сметка за този факт от своя съпруг, но така или иначе всички основни членове на групата, плюс помощния персонал и багажа, се събраха при парадния вход на двореца, готови да се натоварят на конвоя от наземни коли. Малко по-рано Корделия бе дочула Майлс да преговаря с дечурлигата относно допустимото тегло на личния багаж и процента на камъните в него — експонати с научна и сантиментална стойност — и тези преговори бяха извикали злорада усмивка на лицето ѝ. Е, Майлс можеше да си позволи допълнителните пътнически такси.

Оливър си беше взел довиждане със семейството ѝ на закуска и бе потеглил към болницата в базата за поредния преглед при специалиста по изгаряния. Карийн беше тръгнала малко след това да хване най-ранната от трите совалки, които кръстосваха ежедневно между Карийнбург и Гридград, където, без съмнение, много скоро щеше да се обзаведе с кохорта от инженери, които да я следват като омагьосани патенца. Засега нищо не бе тръшнало Айви на пода, изскачайки от комтаблото ѝ да съсипе безценното време, което Корделия бе отделила да изпрати своите хора. „Животът е хубав.“

Майлс докуцука задъхан до Корделия на алеята и обхвана сцената с поглед. Е, ако не друго, хаосът поне беше организиран. След миг каза:

— Знам, че страдах, задето съм единствено дете, но… девет братя и сестри? Сериозно?

— Не забравяй да преброиш и Марк — поправи го тя. — Макар че може да се спори дали си му брат или родител.

— Брат — каза Майлс. — Решихме, че сме братя. От законова и всяка друга гледна точка.

— Значи от само дете ставаш едно от единайсет. Постарах се, както виждаш, макар и със закъснение. Животът е пълен с такива засади.

— Е, точно с такива едва ли. Обикновено.

Тя го изгледа с вдигната вежда.

— Че ти кога си се смятал за обикновен?

Той сви рамене. „Точка за теб.“

— Погледни го от хубавата страна. Дели ни огромно разстояние, така че няма да си делиш играчките с никого.

Екатерин, която тъкмо минаваше покрай тях, хванала по едно дете във всяка ръка, подхвърли:

— Поне докато не пораснат значително.

— В това няма никаква логика — оплака се Майлс под нос. Зарея поглед към яркото сергиярско утро. — Постоянно се питам какво би казал татко за всичко това.

— Вероятно би изразил известни съмнения относно метода, но определено би одобрил резултата — каза Корделия. — Хипотетично обикаляне в кръг. — „Или в спирала, като тирбушон.“ — Ако хиляда неща се бяха случили по друг начин, ако бях успяла да откъсна Арал изцяло от Периода на изолацията, вместо само наполовина, ако регентството не му се беше стоварило на плещите — или графството, в този ред на мисли, — ако можехме да бъдем обикновено семейство далеч от светлината на прожекторите, ако, ако, ако… Започнеш ли да разсъждаваш по този начин, край няма.