Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 214

Той вдигна глава и я погледна с широка усмивка.

— Да ти кажа, една жена би трябвало да се вълнува толкова от, знам ли, други подаръци. Дрехи, бижута.

— Да бе. Аз не се задоволявам с нещо по-малко от завод. Смятай се за предупреден. Има и по-хубаво — Карийн ще дойде за вечеря.

— Чудесно. Винаги съм харесвал Карийн.

— Всички харесват Карийн. Това, изглежда, е нейната суперсила. За щастие, тя я използва за добро.

Оливър скръсти ръце върху облегалката на стола.

— Аз също имам новини. След снощните арести…

— Ох! Съвсем забравих за това, а казах, че ще…

Той вдигна ръка да я спре.

— Фреди Хейнис ще получи конско, задължителен курс по самоотбрана, от онези, дето ги водят отегчените командоси в базата, и разрешително за зашеметител.

— Ами… добре. Струва ми се добре балансирано решение, макар че…

— Провинилият се отбор по ботушено поло ще получи… Фьодор. Не можах да преценя дали гневният баща или засраменият командир говори по-силно в него, но на тяхно място щях да се надявам да е второто.

— А. — Корделия се усмихна. Едва ли беше от хубавките ѝ усмивки. Може би беше усмивката на Червената кралица.

— С други думи, смятай, че тази работа съм я свършил вместо теб.

Тя кимна, после добави колебливо:

— А с Майлс как се спогодихте снощи? Той не каза почти нищо тази сутрин.

Спокойствие се разля по лицето му.

— Нали знаеш онова чувство, когато си намерил път до пристана, било в морето, било в космоса, когато всичко изщраква на мястото си и разбираш, че си довел кораба си на сигурно място? И най-после можеш да си отдъхнеш?

— Толкова добре се спогодихте, значи?

— Така мисля. — Размърда се на стола, разкърши гръб и примижа леко. — Казах му за момчетата. И за всичко останало, макар и без да навлизам в детайли.

Заля я прекрасно чувство на облекчение.

— О, благодаря ти.

Той се вгледа в нея и линията на устните му се смекчи.

— Ти също носеше тежестта на мълчанието. И нито за миг не се приведе под нея.

Корделия размаха ръце.

— Това върви с работата.

Той продължи да я гледа, отвори уста да каже нещо, но после очевидно избра друго:

— Не знаех с кого ще говоря — с Майлс Бараяреца или с Майлс Галактика, но за мой късмет снощи той беше в бетанско настроение.

— Бях приготвила един-два пръта, които да му вкарам в колелата, ако тръгне да се прави на стария Пьотър — призна тя. Като се започне с двете прапрабаби в собственото ѝ фамилно дърво… някой дали му беше разказвал за тях?

— Често ли го прави?

— Понякога. Това да си граф, изглежда, ти бърка в мозъка. Културно влияние, такива неща. — Замълча, изчаквайки търпеливо. Както и очакваше, Оливър сам отвори темата.

— На път през апартамента пратих теснолъчево съобщение на Десплейнс. Благодарих и се извиних.

— Сигурен ли си? Напълно? — тихо попита тя.

Кратко кимване.

— Разбрах го със сигурност щом натиснах бутона за изпращане. Едва ли бих могъл да го нарека тежест, която ми е паднала от раменете, защото така и не стигнах до тежестта. Беше по-скоро усещане за простор, сякаш светът ми внезапно се е отворил, разгънал се е, а аз стоя изумен под синьото небе. Много странно усещане. Не мисля, че се дължеше на обезболяващите обаче. — Измери я с поглед. — Не ми изглеждаш особено изненадана. Как е възможно да си знаела какво ще реша, щом самият аз не знаех?