Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 211

— С какво се занимава семейството ви?

Той почервеня и се изкашля. Отклони поглед. И промърмори:

— Баща ми и чичовците ми ръководят голяма компания за водопроводни доставки на Сигма Сета.

Корделия се замисли над думите му и редактира предишната си представа за семейното положение на гем Сорен. Изглежда, след като не беше успяло да вземе преднина в надпреварата за стандартните гемски роли, по-старото поколение в семейството бе решило дружно да плюе на гемската игра и да се прицели в трупането на богатство. Което означаваше, че Микос е проява на атавизъм, а героичната му роля на културния фронт е негова собствена идея. Ясно защо не гореше от нетърпение да се върне у дома и да го посрещнат с хоровото: „Казахме ти.“

— Вече опитах друго — добави гем Сорен. — Помолих Кая Воринис да се омъжи за мен, което би ми дало законово право да остана. Но тя ми отказа.

„А аз си мислех, че сутринта не може да стане по-странна…“

— И колко… колко категоричен беше отказът ѝ?

Гем Сорен се изкашля отново.

— Много… много категоричен, ваше височество.

„Браво на теб, Кая.“

— Лейтенант Воринис изглежда силно отдадена на кариерата си, поне на този етап от живота си.

— Тя… каза нещо в този смисъл, да.

„Казала ти е, че е един сетагандански съпруг беглец би съсипал непоправимо шансовете ѝ за повишение, нали?“ И той бе решил да се обърне към следващата жена в редичката, с надеждата тя да му оправи проблемите? „Редно е сам да си ги решаваш, момченце. Може да си сетаганданец, но все пак си на трийсет години…“

Прекъсна я звуков сигнал откъм комтаблото. Айви ѝ сигнализираше за… какво? Нещо по-важно от настоящия ѝ разговор, очевидно.

— Да, Айви?

— Видеообаждане за вас, вицекралице, важно, струва ми се. От Карийн Куделка.

Корделия изправи гръб, живнала изведнъж. „Любимата ми почти-снаха е тук?“ Каква беше тази история с внезапните семейни визити в последния месец, толкова ли не знаеха как да изпращат теснолъчеви съобщения…

— Откъде се обажда?

— От орбита. Търговски кораб от Ескобар, който току-що е пристигнал.

— Свържи я. — Обърна глава към гем Сорен. — Вие… — „Се връщайте на Сигма Сета?“ Ако искаше да се издигне до нивото на злата кралица, за каквато я обявяваха най-върлите ѝ политически врагове, беше време да усъвършенства умението си да рита беззащитни палета. — Вие изчакайте във външния офис.

Той излезе изгърбен. Щом вратата се затвори след него, усмихнатото лице на Карийн се появи над видплочата — категорично подобрение в качеството на събеседниците, ако питаха Корделия. Карийн — все така руса, синеока и решителна като женски отряд от командоси. „Понякога, Марк, любов моя, вселената ни компенсира за мъките.“ Но той знаеше това.

— Карийн! Радвам се да те видя! Марк с теб ли е?

— Не, но пътува насам. — Усмивката ѝ се разшири. — Прати ме да те питам къде искаш да разположи онзи твой завод.

— Намерил ми е конкурентна оферта!? Къде? Аз търсих под дърво и камък, говорих с всички свои познати на Комар и Бараяр, но без успех. Марк има нещо предвид, така ли?