Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 212

— Доста повече от това. Пред сделка е с една ескобарска компания за промишлено строителство.

— Ескобар! А на мен дори не ми хрумна да… о, боже, страхотно. В ескобарското консулство адски ще се зарадват.

— Това е добре, защото трябва да побързаме с документацията, а това зависи и от тях. Онзи терен в Гридград още ли се продава? Защото водя с мен инженер от компанията, който да направи предварителните проучвания.

— Великолепно. За какви срокове говорим?

— Работят с готови архитектурни планове. Произвеждат почти всичко в собствените си заводи и след това просто спускат готовите елементи от орбита. Сглобяват ги като блокчета за много големи деца. След като теренът бъде изравнен и се положат водопроводните тръби и другата инфраструктура, основните сгради се издигат буквално за седмица, а след още две заводът започва да работи, стига да не ударят на камък с местните суровини.

Имаше предвид да не ударят на камък с офертата…

— Кажи им, че могат да разчитат на максимално съдействие от моя страна. Ще направя всичко възможно да осигуря съдействието и на останалите фактори, но знаеш колко е бавна бюрократичната машина. О, боже, това наистина е страхотно! Направо ще отпуши нещата.

Карийн кимна с усмивка.

Едва ли щеше да стане, но…

— Те дали не биха… питай ги дали не биха могли да използват една малка планина от смес за пластобетон, става ли?

Веждите на Карийн литнаха нагоре.

— Защо? Имате излишна планина от пластобетон?

— Не самия бетон, а сместа за него. Високотехнологична иновация за терени с голямо натоварване. Като военни космодруми. Дълга история.

Карийн сбърчи замислено вежди.

— Не знам. Щом материалът е нов, може да не е съвместим с нашите неща. Изпрати ми копие на техническите характеристики и ще го дам на инженерите.

Корделия кимна и въздъхна. Получила беше подаръка и едва ли бе реалистично да очаква, че ще го получи и с панделка на всичкото отгоре. По всичко личеше, че онази дяволска смес ще свърши като чували за укрепления срещу изригвания на вулканична лава.

— Добре. Нека твоят човек слезе в Гридград и говори с моя архитект. Ще ти пратя всичките му контакти след секунда. Той много ще се зарадва да ви види. Или него поне. Ти искам да дойдеш на вечеря във вицекралския дворец, настоявам. Майлс, Екатерин и всички деца са тук, между другото.

— Марк спомена нещо в този смисъл. Не знам откъде го е разбрал — от Майлс, от Иван или от леля Алис, нещо такова.

— Хващаш ги в последния момент, утре си тръгват. Има и друг, когото… не, ти всъщност познаваш Оливър Джоул, нали?

Лицето на Карийн живна.

— Може и за това да съм дочула нещичко. Ще ми е интересно да видя до каква степен семейните слухове отразяват фактите.

— А. И на мен ще ми е интересно. От другата гледна точка.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. А сега трябва да свършвам, скоро слизаме.

— Обади ми се, като кацнете на космодрума. Ще пратя Риков да те вземе.

— Добре. Обичам те и те целувам, лельо К. Чао. — Прати въздушна целувка и прекъсна разговора.

Корделия издиша шумно. „От време на време се случва бараярската шуробаджанащина да работи в твоя полза.“ Облегна се назад, стоплена от отмъстително предчувствие. Вече съставяше наум любезния отговор до онези гадняри от „Плас-Дан“ в стил „що не вървите по дяволите“. Оливър толкова щеше да се зарадва…