Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 210

Само че Гридград имаше нужда от материали… Корделия изсумтя ядно и остави съобщението настрана да се вмирише още малко. Макар че не би могла да го бави дълго.

За радост, точно в този момент Айви я прекъсна — обаждаше се по интеркома, което беше знак, че Корделия може да откаже на молбата, каквато и да е тя.

— Ваше височество? Аташе гем Сорен от сетаганданското консулство е тук. Няма насрочена среща, но явно смята, че е важно да ви види.

Е, май бе прибързала с радостта си от прекъсването. Нямаше представа какво мислят в сетаганданското консулство за снощната арт-катастрофа — бяха запазили мълчание по въпроса, — но май сега щеше да разбере.

— Да влезе.

Гем Сорен се беше изкъпал и преоблякъл, но определено изглеждаше недоспал. Носът му беше отекъл, а по насиненото му лице нямаше и следа от клановата окраска, което ѝ се стори любопитно. Изпъчи се в стойка мирно пред бюрото ѝ с вид на провинил се войник пред дисциплинарна комисия.

— Вицекралице Воркосиган. Тук съм да поискам… не, да ви помоля… да ми дадете политическо убежище на Сергияр.

Корделия примигна.

— Ъъ… защо?

— Консулът ми е много ядосан. Твърди, че никога не ми е давал разрешение за изложбата, но истината е, че не ми е забранявал да я организирам. Нареди да отпътувам за дома със следващия кораб, а там без съмнение ще ме изритат от дипломатическия корпус. Няма да има бъдеще за мен, освен в семейния бизнес. — Ако се съдеше по тона му, подобна съдба беше по-лоша ако не от смърт, то поне от сериозна хоспитализация. — Там ме чака единствено позор!

Корделия, като човек със значително по-голям жизнен опит, се върна в спомените си. Когато младеж се изправи пред първия си провал, той му изглежда непреодолим. Когато си се сблъскал с десетки, просто казваш на следващия да си вземе номерче и да се нареди на опашката. Но предвид душевното си състояние в момента гем Сорен едва ли би оценил по достойнство това нейно наблюдение.

— Политическото убежище изглежда доста крайна стъпка. Първо, това означава да се откажете от сетаганданското си гражданство. Защо просто не подадете молба за имигрантски статут по нормалните канали?

— Знам какъв е законът, вицекралице. Но корабът потегля довечера. А замина ли, повече няма да мога да се върна. Семейството ми никога не би ми дало пари за билет.

Означаваше ли това, че семейството му е от бедните геми, които се държат със зъби и нокти за трудно извоювания социален статут като бедните вори? Какво бяха пожертвали, за да осигурят на своя син шанса да възроди изгубения статут на семейството?