Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 204

Аплодисментите и радостните викове, докато вървяха към определената им ложа, бяха знак, че Корделия правилно е преценила настроението и нуждите на тълпата. Ръкоплясканията и виковете станаха още по-бурни, когато Екатерин, чакаща с неспокойните деца, стана и целуна Оливър по бузата. За да не останат по-назад, и останалите момичета Воркосиган последваха примера ѝ, включително Симон — „Виж ти, внучките ми имат добър вкус, да се надяваме, че ще оцелее и след пубертета“, — като Хелън беше последна и целуна спасителя си малко срамежливо. Засрамен на свой ред, Оливър махна с ръка за благодарност и седна.

— Ти си герой — каза му Екатерин. — За мен си истински герой.

Оливър обходи с поглед поляната.

— Подозирам, че съм изглеждал доста глупаво.

— Е, за този си рожден ден ще има да разказваш… — въздъхна Корделия.

Оливър се позасмя.

— Мда. Белезите ще избледнеят с времето.

Ръката на Корделия посегна скришно между тях и стисна неговата; той ѝ отвърна със същото. А после първият съсък, бумтеж и блясък сложиха началото на огненото представление и удавиха думите и нуждата от тях.

Майлс дойде при Джоул в тъмната градина. Носеше бутилка сайдер, за която Оливър го беше помолил, и литър течни електролити по своя инициатива. Джоул не отказа нито едното, нито другото. Остави шишетата на малката маса и махна към плетения стол.

— Настанявай се.

Самият той седеше на пейката, доста твърда под задника му, но затова пък без облегалка.

Градината тънеше в мрак, незнайни растения надвисваха над пъстрите светлинки, обточващи алеите, въздухът беше хладен и мек след дневната жега. Тиха органична нощна музика от дребните създания, които дебнеха невидими — Сергияр на друго ниво, — надвиваше далечните човешки шумове и разсеяните светлинки на града. Майлс седна — лицето му бе смътно очертано от градинските лампички, червени, зелени и сини — и остави бастуна си настрана. Стойката му беше отпусната, но очите му бяха повече от будни. Най-добрият следовател на императора, изправен, без да подозира, пред един от най-охотните информатори в своята кариера.

Макар че охотата, разбира се, още не означаваше, че информаторът ще се предаде без бой.

Джоул прикри последния си пристъп на колебание с щедра глътка от сайдера, отпи послушно и от електролитния разтвор — отврат! — после побърза да отмие неприятния вкус с още една щедра глътка от сайдера. Може би малко джин би подобрил нещата, по примера на старите земяни, които подслаждали по този начин горчивия хинин? Не, този експеримент можеше да почака. Обезболяващите още действаха, но на някакво дълбоко ниво тялото му знаеше колко сериозно е пострадало и сътрудничеше с неохота на командния център. По-добре да приключи с това без бавене.

Майлс отпи от собствената си напитка — предвид късния час коктейлът му навярно беше забъркан от Фрида, тоест не съдържаше алкохол — и реши да му помогне. Или просто и той искаше да си ляга.