Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 202

Замисли се за резултата. „Сергияр — едно, Оливър… всичко.“

„Значи това било богоявлението. Нямах представа, че е толкова болезнено…“

След един от най-вбесяващите часове в живота си Корделия най-после стигна до шатрата на походния лазарет. Майлс накуцваше на крачка зад нея. Екатерин го бе пратила при тях и той бе стигнал до поляната навреме да види последствията от експлозията на радиалите, но, слава богу, не и да я изпита на гърба си. Заел се бе с разтрепераните близнаци, докато Корделия обикаляше зоната на поражение да въведе някакъв ред. Завел ги бе при майка им и беше цъфнал отново.

В приемната зона на медицинската шатра хаосът вече бе сведен до приемливи нива. Корделия поиска да види Оливър, но вместо това я заведоха при лекаря му, специалист по изгарянията с полковнишки чин, когото тя не изяде с парцалите само защото човекът благоразумно и без бавене я въведе в лазарета. Трябваше да признае едно на службите — колкото и безпомощни да бяха в някои отношения, в гинекологията например, в травматологията нямаха равни.

— За щастие, бяхме добре подготвени да третираме изгаряния — уведоми я той с малко прекалено широка усмивка. — Поозорихме се, когато ни докараха двайсет души наведнъж, но държа да отбележа, че адмиралът не получи специално отношение заради чина си. Насам.

Не беше точно самостоятелна стая, но поне беше отделена с брезент от общото помещение. Медицинските монитори и една стойка за венозни вливания с празна банка бяха избутани настрани, заедно с кош, пълен със страховито количество окървавени превръзки. Оливър, гол до кръста, лежеше по корем на медицинска маса, отпуснал глава на сплетените си пръсти. Надигна глава и се усмихна.

— А, ето ви и вас.

— Много ли боли?

— Вече не. Лекарствата подействаха. — Усмивката му се разшири. Предвид контекста, в нея нямаше нищо утешително.

Майлс заобиколи да погледне гърба му и подсвирна.

— Как изглежда? — попита Оливър и се опита да извие глава, безуспешно. — Тук няма огледала.

— Приличаш на тежко болен леопард — каза Майлс, откровен както винаги. След кратко замисляне добави: — Или на крастава жаба.

— Това сигурно е от мазилото против изгаряния — каза Оливър. — Може би.

— Както и от кървавите мехури. Но са успели да махнат парченцата радиали. Не знам как, но са се справили.

— С цената на много болка от моя страна. Два часа си играха с медицински инструменти зад гърба ми и с някакъв студен мехлем.

„Двайсет минути“ — изрече без глас лекарят към Корделия.

— Мда — тихо каза Майлс. — Задължен съм ти, Оливър. Ако не беше ти, тези изгаряния щяха да са по Алекс и Хелън.

Оливър сви рамене.

— Ти би направил същото.

— Не — простичко каза Майлс. — Не бих могъл. Много съм нисък. Но със сигурност бих се опитал.

— Дойдох да те питам за нещо — обърна се Корделия към Оливър, — но ти си под влиянието на обезболяващи, така че… — Обърна се към лекаря. — Отложиха фойерверките заради него. Пратиха ме да проверя дали ще може да присъства.