Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 205

— Е, ъъ… за какво искаше да говорим?

— За много неща. Твърде много може би. За миналото. За настоящето. За бъдещето…

— Да, изчерпателно звучи. — Майлс кривна глава. — Нека позная. Събираш кураж да ми кажеш, че майка ми ти е предложила яйцеклетки. Което е крайно необичаен подкуп, но майка ми си е такава. Прав ли съм?

— Дааа… не. И да, и не. Не точно. По-сложно е.

— Хората постоянно го правят, между другото. Казват, че нещо е сложно, а после не казват какво е. И това адски ме вбесява. Иде ми да хапя. — Предвид че си седеше спокойно на стола, Джоул реши, че думите му са празна заплаха.

Откъде да започне? „От където и да е. Почни отнякъде и кълбото само ще се разплете.“

— Знаеш, че баща ти беше бисексуален, нали?

Леко повдигане на веждите.

— С годините отношението ми към този въпрос претърпя промяна нееднократно. Струва ми се, че вече съм свикнал с тази мисъл. Донякъде.

— Е. — Джоул си пое дъх. — Аз също съм такъв.

Доста по-дълга пауза. Когато отново проговори, в гласа му се усещаше предпазлива ирония:

— И откога майка ми има този съмнителен фетиш към бисексуални бараярски адмирали? Мисля, че дори бетанците не дават обица като награда за този вид отклонение.

Джоул се разсмя.

— Сигурно. Бисексуалната част не е проблем за тях. Виж, онова за бараярските адмирали като нищо би ѝ докарало задължителна терапия.

— Това… това всъщност може да не се окаже шегата, за която го мислиш. Ако част от онова, което ми е разказвала за бягството си от Бета след Ескобарската война, е вярно.

И Джоул бе чувал това-онова по въпроса… Непременно трябваше да разпита Корделия за пълната версия, но в друг, по-спокоен момент.

— За да отговоря на въпроса ти, започнало е при първата ѝ среща с баща ти.

— И сега се опитва да си събере пълната колекция, или какво?

— Не знам да има други. Но мен определено ме събра. — Още сайдер. Още електролити. Още сайдер. Още кислород.

— Но Арал ме събра пръв.

Още мълчание. Реакцията на Майлс го притесни. Истинската му реакция, която не стигаше до повърхността. Прибягваше към старите си професионални умения, така ли? Но после Майлс попита:

— Преди колко време?

— Ти как мислиш? — Защото никога не е излишно да направиш кръстосана проверка… или пък просто го водеше самоубийствено любопитство?

Майлс вирна брадичка.

— Докато беше министър-председател, предполагам. Трябва да е било… доста рисковано. Илян зна… да, естествено, че Илян е знаел. Кой друг? Знам само, че аз не знаех нищо по въпроса.

— Доста хора всъщност. Не беше точно тайна, просто се опитвахме да бъдем дискретни. Но по онова време ти рядко се връщаше на Бараяр.

— А когато се връщах, ти по правило ме избягваше. — Майлс смръщи вежди. — За което си давам сметка чак сега. Хм. Логично всъщност.

— Не се вини. При половината си престои на Бараяр ти реално беше в отпуск по болест, при това по сериозни причини, а това рядко заостря вниманието към външни неща.

Майлс вдигна чашата си за тост. Не беше ясно защо го прави.

— Е, а когато майка ми те „събра“ за пръв път?

— Какви подробности искаш да научиш?