Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 203

Оливър надигна отново глава.

— Макар че в момента ми призлява при мисълта за фойерверки, истината е, че ги очаквах с нетърпение.

— Ако смяташ, че ще издържиш седнал един час, това определено ще повдигне духа на хората. В момента цари… е, не точно паника, но всички са силно разтревожени за състоянието ти. — Тревога, която тя споделяше напълно. А и категорично не биваше да плъзнат слухове, че е мъртъв. Крайно преувеличени слухове, разбира се, но тя знаеше, че за слуховете това никога не е пречка.

Оливър вдигна вежди.

— Това е трогателно всъщност. Макар че може би просто си чакат фойерверките. Нали за тях са дошли.

Влезе медтехник с още превръзки и полковникът побърза да се намеси:

— Хайде първо да довършим обработката на изгарянията.

С общи усилия двамата нагласиха проникващата тънка мембрана и защитната марля върху гърба му с добавка върху врата. Корделия помогна на Оливър да седне. Краката му, по чорапи, увиснаха от високата маса. Оливър примижа замаяно.

Лекарят се намръщи.

— Макар че бих предпочел да го приемем за наблюдение във военната болница, на този етап направихме всичко възможно за раните му. При толкова дълбоки изгаряния и при такъв процент на пораженията състоянието ви е сериозно и ако не се отнесете подобаващо, без колебание ще намаля обезболяващите.

Оливър се ухили.

— Ами, сложете ме да поседя на пейка за час, но не на стол с облегалка, благодаря, после ме откарайте в хубавия ми тих апартамент с луксозната въздушна кола на вицекралицата. Няма проблем.

— Мислех да те взема в двореца — каза Корделия. — Имам отличен лекар на повикване, който от седмици се занимава само с ожулени колене, както и малка частна клиника с нужното оборудване. А и не мисля, че трябва да оставаш сам тази нощ.

— Съгласен съм — кимна лекарят. Отправи ѝ специална одобрителна усмивка, която Корделия си преведе без затруднение, а именно: „Разбира се, нека сложим този пациент в ръцете на единствения човек с по-висок чин от неговия.“

— Исках да се прибера в апартамента си, за да… не. — Оливър обърна глава и се намръщи на Майлс. — Първо трябва да говоря с теб. По-късно. Довечера. Това може и да свърши работа.

— О? — Майлс погледна въпросително към Корделия, която само сви рамене. „Нямам представа за какво говори.“

Ризата на Оливър беше съсипана и мина известно време, докато намерят алтернатива — „Няма да изляза навън с една от онези проклети болнични нощници, дето се развяват на гърба!“. Откриха я в лицето на лекарска престилка, широка и чиста. Фактът, че синият ѝ цвят подчертаваше синьото на леко замаяните му очи, беше наблюдение, което Корделия запази за себе си. Майлс коленичи да му помогне с обувките — Оливър, с усмивка, му позволи да го обуе, след като сам направи неуспешен опит да се наведе за тази цел.

— Най-малко пет дни отпуск по болест — каза твърдо лекарят, — и никакво пътуване със совалка, докато лично не ви разреша, ясно? Сър. — След порой от подробни инструкции относно приема на течности и електролити и в какъв случай да го търси по личната му линия, и след като благоразумно копира цялата документация до амбулаторията в двореца и комуникатора на Корделия, лекарят най-после го изписа на отговорност на вицекралицата.