Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 206

— Ами… минимални. Само колкото да разбера.

— Малко след като последвах Арал на Сергияр. Започна като подарък за рождения му ден през първата му година тук.

— А, да, можеш да спреш дотук. — Пресуши чашата си. — Между другото, бетанците имат обица за това.

— Майка ти изтъкваше същото. Нееднократно.

— Изобщо не се съмнявам. Двайсет години. По дяволите. Това не е флирт, това си е проклет брак. Ти нали си даваш сметка за това, Оливър?

— Мисля, че към края всички го разбирахме. Докато смъртта не ни… — Не довърши. Отпи голяма глътка да отпусне стегнатото си гърло. В шишето не остана почти нищо.

— И премина през целия онзи цирк на държавното погребение, без да се издадеш. Командваше кортежа… ужас. — Беше ред на Майлс да остави изречението си недовършено. — Почти не те забелязах на погребението. Аз… съжалявам.

— Всички бяхме в шок. Не беше време да мислим за личните си чувства.

Майлс кимна отсечено.

— И онова е продължило? До ден-днешен? Тройката е станала двойка?

— Всъщност не. Имаше тригодишна пауза. Бяхме… загубили пътя си. Когато подновихме връзката, тя почиваше на съвсем нова основа.

— Разбирам. Май. — Намръщи се. — Макар че не разбирам защо е трябвало да спирате.

— Скръбта прави странни неща с хората. Бяхме и страшно заети професионално. И… може би ни е трябвало време да се променим, преди да започнем на чисто. Трудно е да се обясни. Но за нас е логично.

— Щом казваш.

— Така. Да се върнем на яйцеклетките.

— О. Значи наистина има яйцеклетки?

— „Не точно“ би било правилният отговор, макар че ако искаш технически подробности, ще трябва да се обърнеш към доктор Тан от репродуктивния център. След като шестте момичета на Корделия били… — „стартирани? заченати?…“ — създадени, останали шепа безядрени яйцеклетки. Които тя ми предложи заедно с гаметите на Арал. За генетична кръстоска. Посъветва ме да избера синове по причини от правно естество.

Майлс си пое продължително въздух.

— Добре. За това не бих се сетил, признавам. — После добави, през зъби: — Майка ми…

След миг продължи:

— И за това ли е цялата тази история? Опитваш се да решиш дали да приемеш предложението ѝ?

— Не, това вече е решено. Три мъжки ембриона чакат във фризера на клиниката с моето име на епруветките. От няколко месеца. Моите синове. Твои братя.

Майлс издаде нечленоразделен звук, после прокара ръце през косата си, както правеше Корделия, когато е ядосана или притеснена. Изправи гръб и погледна Джоул в очите.

— И сега искаш от мен да гласувам с „да“? Или да наложа вето?

— Нито едното, нито другото — каза Джоул и сам се изненада от решителността в гласа си. — Уведомявам те за действията си, защото… — Не довърши. „Опитам се да постъпя правилно. Или най-малкото да споделя с трети човек.“ — Наблюдавам те, откакто беше на двайсет. Не постоянно, разбира се, а на интервали, като албум със снимки. Ти измина много дълъг път оттогава.

Майлс махна рязко с ръка, сякаш с първоначалното намерение да отрече, което се преля в неохотно съгласие.

— Корделия и Арал отгледаха добър човек, което само по себе си е окуражаващо.

— Винаги съм смятал, че сам съм си автор. Но по онова време бях млад и глупав, следователно — самонадеян. В своя защита ще кажа, че оттогава съм поумнял.