Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 201

А после болката нададе вой; пръски от огън по целия му гръб, сякаш е бил нападнат от ескадрон разлютени оси, от най-лютия вид, създаван някога в биоинженерните лаборатории. „Сетагандански оси щурмоваци!“ Мисълта се пръкна в главата му и му се стори толкова смешна, че цялото му тяло се разтресе от смях. Алекс и Хелън най-сетне се измъкнаха от отпуснатата му хватка и го зяпнаха разтревожено. Той също ги погледна и се отпусна — не пищяха, значи бе успял да ги опази.

Хора, които не бяха пострадали от огнените сополи, тичаха към зоната на поражението; пострадалите също тичаха, но без посока. Виковете на болка се смесиха с далечни аплодисменти и сякаш всички присъстващи се отправиха към поляната — мнозина, намирали се далеч от рояка, така и не бяха разбрали какво е станало, а просто бяха сметнали, че фойерверките са започнали предсрочно.

Първа пристигна сержант Кацарос, прибираше зашеметителя си в кобура. Джоул се сети, че май я бе видял да стреля напразно с него във въздуха. Ако беше въоръжена с плазмена дъга, този план можеше и да проработи — горящите фрагменти щяха да станат на пепел, преди да са стигнали до земята. „Правилен рефлекс, неподходящо оръжие“ — натрапи извода си обърканият му мозък. Той автоматично огледа сержанта за изгаряния, но не видя нищо притеснително.

— Сър, ранен сте! — извика Кацарос.

— Няма страшно, лейтенант — бодро заяви Джоул. — Врагът и слон не можа да уцели от това разсто… — И се преви на две от смях. Тази му реакция не успокои нито сержанта, нито близнаците, които се отдръпнаха назад точно когато баба им се появи в галоп. Толкова беше тъжно, че хората не разбираха шегите му. Корделия със сигурност ги разбираше… Опита се да повтори шегата, но оплете конците и изречението увисна недовършено. Успя да добави: — За бога, гледай къде стъпваш с тези сандали.

Тя го стисна за раменете, като внимаваше да не докосне раните, и обърна лицето му към себе си… о, добре, нямаше изгаряния нито по косата, нито по лицето ѝ…

— Оливър, в шок ли си?

Той примижа, обмисляйки сериозно въпроса. Ръцете му трепереха, стомахът му се беше свил на топка. Симптоми, един офицер трябва добре да познава симптомите…

— Май да?… — „Ох.“ Разсмя се отново, смехът бързо премина в кискане, което той се опита да преглътне, защото дори в неговите уши звучеше притеснително.

— Заведете го в лазарета — нареди Корделия на някого.

Джоул нямаше и грам желание да протестира. Махна на близнаците да идат при баба си, напълно излишно, тъй като те вече се бяха лепнали за нея, и се остави в ръцете на медтехниците, които го поведоха през поляната.