Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 200

— Баба много ли ни е сърдита? — прошепна Алекс, когато тръгнаха през поляната.

— Сърдита е, но не на вас — успокои го Джоул. — От всички замесени вие двамата имате най-доброто извинение, че сте се държали като единайсетгодишни.

Хелън се намуси, изпълнена с презрение към опита му да ги оправдае.

Алекс вдигна поглед и зяпна.

— Това пък какво е?

Джоул проследи погледа му, спря и примижа, за да фокусира по-добре. Голям облак се придвижваше в спирала към тях… а, да.

— Рояк радиали. — Точно като онзи, в който беше попаднал скутерът му преди няколко месеца. Наложило се бе да го откара на сервиз за основно почистване, след като се прибраха в града. — На тази надморска височина рядко се събират в толкова големи рояци. Мили боже!

И други бяха забелязали рояка, викаха и сочеха разтревожени.

— Идва към нас — тихо каза Хелън.

— Определено. — Докато се колебаеше дали да побърза с децата обратно към дърветата… не, лоша идея… или да продължи напред към игрището, един ентусиазиран войник, стиснал голяма ракета на пръчка със запален фитил, се появи на бегом откъм група младежи, явно с цел да застане точно под рояка.

— Това ще ги прогони! — кресна той.

Джоул чу как Корделия изкрещя зад него с цяло гърло: „Не, недей!“, точно когато дирята от червени искри се изстреля към притъмняващото небе. Твърде късно…

Времето сякаш се разтегли, но не достатъчно. Джоул се пресегна дълбоко в себе си и откри глас за параден плац, какъвто рядко бе използвал преди, гръмовен рев:

— ПОКРИЙТЕ ДЕЦАТА!

Миг по-късно ракетата се пръсна в ослепително синьо и червено и се разгъна като цвете. А още миг по-късно искрите удариха безчетните радиали.

Огнената буря беше изумителна. Пламъците се разляха мълниеносно и с басов звук през огромния куп създания; с избухването на всяко възпламенените му фрагменти се разлитаха на свой ред във верижна реакция на химическо възпламеняване и подпалваха радиалите, които не бяха пострадали при първоначалния взрив. Горещината, светлината и оглушителният звук пулсираха на вълни. Нямаше къде да избягат. Нямаше време да бягат.

Джоул смъкна с едно движение ризата си, уви я около близнаците и ги притисна към себе си, приведен над тях да ги защити.

— Не мърдайте! — извика в косите им, когато се опитаха да хукнат или просто да надникнат какво става. — Гледайте надолу!

А после светът му се превърна в порой от пламтящи сополи.

16.

Трополенето на огнени капки се разреди и Джоул вдигна предпазливо глава да се огледа. Примигна, заслепен от калейдоскопната комбинация от неонови петна и парчета радиали, които догаряха по земята в жълто-червената гама. Няколко последни пихтиести парчета пльоснаха край тях — от онези радиали, които взривната вълна беше запратила нагоре, увеличавайки пътя им надолу, а с него и времето и инерцията на падане.

Близнаците се размърдаха в хватката му, но той ги стисна по-силно, обърнал глава към отреденото за фойерверките място в другия край на поляната. „Мили боже!“ Адреналинов приток на чист ужас, какъвто бе изпитвал само няколко пъти в живота си, се разля по цялото му тяло и той замръзна неподвижен. Не можеше да реши дали да хукне, повлякъл децата, или да ги хвърли на земята и да се метне отгоре им. След секунда замъгленият му поглед се проясни достатъчно да различи, че трескавата активност в другия край на поляната не е от хора, които се разбягват панически във всички посоки, а просто фигури, които се стичат с пожарогасители да противодействат на неочакваната небесна атака. Пламтящият дъжд не беше стигнал до фойерверките. Всъщност Джоул се бе оказал в центъра му, но в този момент беше готов да благодари на бога за това.