Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 199

Корделия вдигна ръка да спре пороя от думи. Обърна се към омазаната с прах и кал Фреди.

— Ти пострада ли в цялата тази история?

— Ами. — Момичето сви рамене. — Малко.

От което Джоул отсъди, че Фреди е в лагера на онези, които смятат, че щом няма счупени кости и не тече артериална кръв, значи фал няма. Фьодор несъмнено щеше да заеме различна позиция. А че Фреди още не му се е обадила, беше очевидно. Не беше редно да очаква с нетърпение момента, когато и това щеше да се случи…

Корделия продължи с първоначалната си оценка:

— Сержант? Докладвайте.

— Съжалявам, ваше височество. Изпуснах децата. Прострелях глупака, който разтърсваше Хелън, извиках: „ИмпСи, стой на място“, но повечето бяха толкова пияни, че едва ли са ме чули.

— Аз първа го изритах — заяви Хелън и изсумтя със задоволство.

— Подкреплението пристигна… — Кацарос изгледа ядно униформените охранители — след известно време. Това е.

— Това е, значи. — Спокойният и леко студен тон напомни на Джоул, че макар и отдавна, Корделия все пак е била корабен капитан.

Тя тръгна бавно между играчите по ботушено поло, които навеждаха глави и си мърмореха: „Мамка му, вицекралицата!“, и: „Идиоти такива!“. Корделия се наведе, стисна в шепа тениската на простреляния и изръмжа:

— Ти ли вдигна ръка срещу внучката на Арал Воркосиган?

— Ако знаех коя е — измънка той, — нямаше да я пипна!

След кратък размисъл Корделия каза:

— Не знам дали си даваш сметка, но този аргумент не помага особено на защитата ти.

— Ама тя ме удари първа…

Въпреки четината, мускулите и вонята младежът едва ли беше на повече от двайсет, прецени Джоул. Изглежда, Корделия бе стигнала до същия извод, защото следващите ѝ думи гласяха:

— Имаш ли сестри?

— Да.

— Колко?

— Три.

— По-големи или по-малки?

— И двете.

— Ясно. — Пусна тениската му и той се срина на земята. Корделия се изправи и въздъхна.

— Добре. Отсъждам, че това не е проблем на ИмпСи. — С други думи, не е държавна измяна или опит за такава, нито сериозно провинение от величина, каквато идиотите, насядали по земята, дори не можеха да си представят. — Охраната на базата да се заеме с тях. — Охранителите от базата се напрегнаха, а хората от карийнбургската гвардия отстъпиха назад, видимо облекчени, че неприятната задача се е паднала другиму. — Тази нощ да останат в ареста на базата. Сигурна съм, че ще измислите подходящи обвинения. И да не забравите „непровокирано нападение срещу гост с дипломатически статут“. И уведомете началниците си, че още утре лично ще проверя как са протекли нещата.

— Както и аз — добави Джоул. Трудно беше да се прецени кой изглежда по-притеснен, арестуваните или извършващите ареста.

Най-после се появиха двама медтехници и Корделия ги насочи към Лон и Микос. Размаха ръка да прогони поредните два радиала, които полагаха усилия да се оплетат в косата ѝ, и добави:

— Оливър, би ли върнал Хелън и Алекс при масите? Аз ще дойда след малко.

— Разбира се. — Той махна на децата да тръгват. Фреди, вероятно водена от неясно чувство на лоялност към войската си, отиде да помогне на Лон.