Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 198

— Ще се обадя, ако имаме нужда от вас!

Корделия и Джоул ускориха крачка през горичката с пикника и прекосиха откритото пространство пред официалната ложа, която бе подложена на последно доукрасяване преди началото на фойерверките. В другия край на поляната се виждаше ограденият с въжета участък, където подготвяха фойерверките под надзора на доброволци от сапьорския екип на базата. Вечерната тълпа се сгъстяваше, вместо да оредява — множество не непременно поканени граждани на Карийнбург се стичаше за шоуто, което обещаваше да достигне границата между фойерверки и канонада.

Градината на възприятията се появи пред погледа им… или каквото бе останало от нея. Разделителните панели лежаха на земята, масите бяха прекатурени, саксиите счупени, а от руините се излъчваше нетърпима воня, явно резултат от смесването на всички миризливи течности. Представители на униформения персонал по сигурността на базата и на карийнбургската гвардия — по шестима от всяка група — държаха под прицела на зашеметителите си по-голямата част от изгубилия отбор по ботушено поло от базата. Момчетата седяха на земята с ръце зад главите, някои изглеждаха объркани, други уплашени, трети сърдити, но до един пияни. Няколко тела в червени тениски лежаха неподвижно, уцелени със зашеметител, а един се бе опнал по гръб и стенеше.

Алекс, Хелън и Фреди се бяха скупчили около сержант Кацарос, която стоеше леко разкрачена и с изваден зашеметител и гледаше намръщено улова на градската гвардия. Лон гем Навит кършеше пръсти над Микос гем Сорен, който седеше свит и се държеше за корема, по лицето му имаше синини с размера на юмрук, а от носа му течеше кръв. Привлечено от вонята, цяло ято радиали подскачаше из въздуха, налиташе предпазливо връз виновни и невинни еднакво и се сбираше на малки бляскави групички около локвите.

Корделия вдиша продължително. Джоул отстъпи благоразумно назад да ѝ отвори място. Тя обходи с поглед уликите, подреждайки мислено последователността на събитията, което не беше трудно. Униформените охранители държаха нещата под контрол сега, но беше повече от очевидно, че са си затворили очите или най-малкото са гледали другаде, когато са започнали неприятностите, иначе вандализмът не би придобил подобни мащаби.

Алекс изглеждаше притеснен, Хелън кипеше от гняв, а Фреди се беше оттеглила зад крепостните стени на непукизма, които за последно я бяха спасили при инцидента с изгорялата въздушна кола. Първите думи на Корделия бяха кротки и отправени към децата:

— Вие добре ли сте?

— Да, бабо — промърмори Алекс, но Хелън избухна:

— Те изпочупиха нещата, които помогнахме да сглобят! И удариха Лон! Трябваше да направим нещо!

— Казах ѝ, че сме твърде малко, за да направим нещо! — намеси се Алекс. — Но после онзи тип я грабна и аз трябваше да тръгна след нея!