Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 197

После дойде ред групичката им да се отправи към определеното им място за вечеря край импровизирано огнище, изкопано в земята. Джоул нямаше нищо против, че отиват там със закъснение. В групата им за вечеря бяха включени същите старши офицери от инженерния корпус, които бяха изработили стъкленото кану и чиято представа за запалването на лагерен огън гравитираше около идеи от сорта на: „Хей, хайде да ускорим процеса, като приложим малко чист кислород!“. Защото вътре във всеки старши военен инженер дремеше по един младши военен инженер, който дълго време е държан на къса каишка.

Така ли иначе, всичко се беше успокоило към момента, когато Джоул, Корделия и кланът Воркосиган пристигнаха и се настаниха на няколко от двайсетината походни масички. Допълнителните блюда бяха осигурени от столовата в базата и от военните съпруги, всяка от които бе донесла по нещо. Колкото до печеното, то представляваше половин крава, извадена от огнището било като свещен апотеоз на кулинарното изкуство, било като отвратителна дисекция при полеви условия, в зависимост от гледната точка. Лизи не се отлепяше от сервитьорите и бълваше въпроси един след друг. А понеже групичката на сервиращите включваше двама корабни лекари и трима медтехници, порционирането определено залитна към урок по анатомия.

Специални котлети от ват-месо бяха осигурени за модерните, предвождани от Корделия, но не и ограничени до нея. Тя въздъхна при вида на хищното месоядство, обзело бараярското ѝ семейство, но не каза нищо. Не след дълго Алекс и Хелън се нахраниха, поизбърсаха лицата и ръцете си от мазнината и соса и получиха разрешение да потърсят Фреди, следвани по петите от ескорта си от ИмпСи сержант Кацарос, доста хубавичка жена на средна възраст.

Ко̀сата вечерна светлина, хвърляща издължени сенки през стройните дървета, захождаше към залез и краткия полумрак на тропиците. Тук, на ниската надморска височина, не се налагаше да чакат до полунощ за последното официално събитие в графика на деня. Което наведе Джоул на мисълта, че може би с Корделия ще успеят да се измъкнат и да останат за кратко насаме, преди заслуженото изтощение да ги събори. Беше ли тази фантазия твърде амбициозна за човек на — ставаше му все по-лесно да го помисли — за човек на петдесет? Навсякъде около района на пикника свистяха домашно приготвени фойерверки като предчувствие за истинското шоу.

Докато Джоул се наслаждаваше на поредната бутилка студен сайдер — алкохолното му съдържание не беше високо, но разни хора постоянно му тикаха нови шишета в ръцете, — комуникаторът на Корделия иззвънтя с кода на ИмпСи.

Тя вдигна устройството към устните си, а до нея Джоул се напрегна.

— Воркосиган слуша.

— Вицекралице? Тук сержант Кацарос. Възникна нещо като ситуация при… хм, артистичната инсталация на сетеганданския аташе. Вече всичко е под контрол, но мисля, че ще е по-добре да дойдете. Никое от децата не пострада сериозно.

Последното изстреля Корделия на крака. Джоул я последва с несигурна крачка, воден повече от силно любопитство, отколкото от съзнанието, че би бил полезен в настоящото си състояние. Майлс и Екатерин се забавиха, колкото да са сигурни, че останалите четири деца са налице и има кой да ги наглежда в тяхно отсъствие, после също тръгнаха. Корделия им махна да се връщат.