Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 196

Таура подскачаше от вълнение, вперила поглед в играта. Лизи явно все я теглеше към шестокракото и в момента засипваше биолозите с въпроси. Могат ли да бъдат обучени за яздене като коне? Да теглят каруца? Общият научен консенсус се сведе до едно разочароващо „не“, но ѝ казаха, че опитите на хората да опитомят дивите сергиярски животни едва са започнали, така че никой не знае какво може да донесе бъдещето…

— Къде са всички близнаци? — попита Джоул, забелязал, че Екатерин като никога е седнала, а обичайният облак от хаос около семейство Воркосиган е необичайно утихнал.

— Отидоха с бавачката си и двама охранители от ИмпСи до вира нагоре по течението на потока. Надявам се, че са добре — отговори Екатерин и погледна неспокойно към комуникатора си.

Преди три дни организаторите на пикника бяха заприщили потока с камъни, така че да се образува вир, прочистен от скатагатори и други водни опасности, където хората да се топнат в жегата, а не на последно място да си осигурят резервоар с вода, в случай че планираните за вечерта фойерверки подпалят пожар.

Джоул се беше отбил при вира преди известно време да го погледне.

— За съжаление не е достатъчно голям да пуснем стъклената лодка — въздъхна той. Корделия се усмихна и отпи от сайдера си. Тестовото пускане на вода щеше да почака. „Има време — каза си Джоул, а после добави мислено: — Или не?“

Майлс го стрелна с кос поглед.

— Хубава лодка.

— Страхотна.

— Макар че ще е трудно да се превози с космически кораб. Предвид ограниченията за количеството багаж, имам предвид.

Майка му го изгледа намръщено.

— Предвид ранга на Оливър ограниченията несъмнено ще се разтегнат достатъчно. Ако иска, може да превози и въздушния си скутер.

— Е, да — предаде се намусено Майлс.

„Не в едрогабаритната ми собственост е проблемът — помисли си Джоул. — А в трите най-малки мои притежания.“

Викове на триумф и гняв долетяха откъм игрището, когато „главата“ се озова в една от кошниците, и Джоул отново насочи вниманието си към играта.

Финалът по ботушено поло стигна до оспорвания си край и Корделия закичи с панделки победителите и им връчи дарените каси бира. С победа се бяха увенчали жените от синия отбор, посрещнати с бурни аплодисменти от приятели, съпрузи и деца, които ги изнесоха триумфално на ръце от игрището, вероятно за да се заемат победителките със семейната вечеря. Изгубилите отбори се оттеглиха умърлушено, като мнозина се отправиха към походния лазарет. Ако бяха мислили повече за играта и по-малко за старите сметки помежду си, резултатът можеше да е различен, мислеше си Джоул.

По средата на мача Лизи бе надала вой, възмутена от загубата на чудесното шестокрако, потушен с няколко успокоителни думи от майка ѝ: „Няма нищо, миличка, то просто избяга, за да се върне у дома при своите шестокраки братчета и сестричета.“ Джоул забеляза, че си води полусъзнателно бележки за успешните родителски техники.