Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 195

— Доктор Гамелин, доктор Добрини! Радвам се да ви видя.

Членовете на биологическия факултет от университета на Карийнбург бяха единствените, които Джоул беше поканил лично, след като стана ясно, че нищо не може да спре набъбващата бройка на гостите. След двамата професори вървяха други четирима — студенти, ако се съдеше по възрастта им, и току-що пристигнали на Сергияр, ако се съдеше по опулените им погледи. Джоул ги посрещна с усмивка и вдигнати вежди. Представянето потвърди наблюденията му — четиримата бяха ескобарските докторанти, с които го беше заплашил Гамелин, сащисани от срещата си с вицекралицата. Ако се съдеше по физиономиите им, тази усмихната разрошена жена в дрехи за пикник, която ги почерпи с местен сайдер, не отговаряше на очакванията им. Ефектът, който Корделия имаше върху хората, никога нямаше да му омръзне.

— Чухме, че си имате шестокрако! — каза доктор Добрини.

— Да, и много симетрично при това. Ей там е — посочи Джоул. — Можете да го видите.

С шишета сайдер в ръка — един от студентите се взираше втренчено в мътната напитка и очевидно си мислеше за биоскенер — те тръгнаха да се насладят на животното и скоро Джоул чу Добрини да казва:

— Не, не го галете…

Викове и звуци от удари привлякоха вниманието им към игрището.

— На кого залагаш? — попита го Майлс.

— Ами, момчетата от базата са по-едри и по-груби, но имат отдавнашни сметки за уреждане с карийнбургската гвардия. Момичетата от Женския корпус са по-дребни, което може да се окаже предимство в жегата… ти как мислиш?

— Понякога наистина е предимство. Което несъмнено е причината първото ми назначение след Академията да ме запрати в арктическия пояс.

Джоул се засмя.

— А и едва ли са пили колкото момчетата. Освен това женските отбори по принцип са по-съсредоточени върху крайната цел в играта — да вкарат топката в кошницата, вместо върху това да осакатяват противниковите играчи. Така че не бих ги изключил от сметката.

Майлс се обърна към Екатерин да обясни:

— При игра с три отбора очевидната стратегия е да оставиш другите два да се изморят взаимно, след това да натиснеш и да грабнеш победата. Всички знаят това и внимават някой от отборите да не намали темпото. За игра, която се върти около раздаването на тупалки, ботушеното поло е забележително с тази форма на сътрудничество. — Макар че въпросното сътрудничество много лесно, бързо и внезапно можеше да се превърне в нещо друго.

— Позволено ли е да се удрят със стиковете? — Дрънчене отекна откъм игрището. Стиковете приличаха на стикове за хокей на трева, но с по-голяма и извита долна част, която да загребва топката с размери на череп.

— Ами, удрянето, задържането и боричкането са забранени. Но препъването и ръгането с лакти не са. Ако стикът ти се счупи, нямаш право да го смениш преди следващия гол, което мотивира играчите да не прекаляват с единоборствата.

Головете се отбелязваха в три кошници, разположени по полето според злия гений на организаторите. Днес едната се намираше в далечния край на игрището, втората беше прикрепена към най-високата точка на едно от скалните образувания, а третата беше набутана в потока, под вода. След всяка отбелязана точка отборите си сменяха кошниците, така че всички да имат равни шансове за победа.