Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 194

Експедицията до минизоологическата градина скоро приключи, без някой да е загубил ръката си. Майлс върна децата, ухилен до уши, и седна със стон на мястото си.

— Защо има шестокрако? Някой да не е решил, че му трябва талисман? — попита Джоул.

— Разбрах, че има строги правила за заплахи от диви животни на игралното поле.

— Вярно е.

— Проблемът е, че всички животни, които са в състояние да се движат, са избягали, подплашени от тази ваша шумна окупация. Затова снощи една ловна дружинка е уловила няколко, за да ги пускат на игрището. По едно на мач. За да е честно и прочие.

Джоул изкриви лице.

— За играчите разбирам, те са въоръжени със стикове. Но как ще се пазят невинните зяпачи?

— Всички рефери имат зашеметители. Макар че информацията, която получих, не даде ясно да се разбере дали зашеметителите са предназначени за непокорни шестокраки или за свадливи играчи.

— И как, хм… какъв е ефектът досега?

— Разочароващ, изглежда. Почти всички животни хукнали право през публиката и избягали вдън гора, освен едно, което се напъхало в дупка при потока и още не е излязло.

— Разбирам. — Джоул се ухили и отпи голяма глътка от сайдера си. Натоварен догоре подемник с каси сайдер бе доставен преди малко от един от офицерите от логистичния отдел, чиято сестра притежаваше овощни градини и пивоварна северно от Нови Хасадар. След проточил се инвестиционен период тази година за пръв път изкарвали продукция, но само за лично ползване на семейство и приятели, като се надявали догодина да увеличат производството и за търговски цели; пак тогава трябвало да стартира и пастьоризацията. Напитката беше вкусна, макар и доста мътна и със странен цвят — пълна с витамини и животинки, без съмнение. Вицекралицата, убеден поддръжник на местното предприемачество, беше приела подаръка с радост, а офицерът от логистиката бе хукнал да се обади на роднините си с добрата новина.

Множеството се раздвижи, когато отборите излязоха на игрището, а един рефер донесе дървената топка с размерите на пъпеш и боядисана в ярки цветове. Първоначално за топка най-често използвали оръдейни гюлета, каквито се търкаляли в изобилие из старите фортове, но в днешно време предпочитаха дървени и дори пластмасови топки, защото осигуряваха по-добър захват и играчите можеха да ги хвърлят по-надалече. Ярките цветове бяха традиция, която водеше началото си от сетаганданската окупация.

— Хм — каза Джоул.

Корделия го стрелна с поглед.

— Боядисали са я с цветовете и шарките на гем Навит — обясни той. Дори от разстояние препратката беше очевидна. — Някакви, хм… дипломатически притеснения във връзка с това, вицекралице?

Корделия се замисли, вперила поглед в топката.

— Като цяло… не.

— Добре тогава. — Джоул се намести удобно на стола си и отново надигна шишето със сайдер.

Поздрави го познат глас:

— Адмирал Джоул!

Той се обърна и махна за поздрав.