Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 193

— Ти играл ли си някога ботушено поло, Оливър? — попита с любопитство Екатерин, след като ги насочиха към редица брезентови столове под един навес, запазени за почетните гости. Не толкова специалната публика трябваше да се задоволи с чаршафите, постлани на склона край игрището.

Джоул поклати глава.

— Не. Аз съм офицер.

Екатерин, изглежда, се изненада.

— Защо, против правилата ли е?

Той се засмя.

— Ботушеното поло няма правила. Появило се е в Периода на изолацията като разтуха за войниците в гарнизоните и лагерите. Измислили са го сами за себе си, използвайки подръчни материали, а сред малкото правила първото е, че не се допускат офицери. Това отчасти обяснява защо няма правило за броя на участниците в отбор, освен че по време на игра всички отбори трябва да са горе-долу равни по бройка.

Групичката на адмирала и вицекралицата беше пристигнала навреме за решителния мач между оцелелите отбори от квалификациите. Противниковите страни бяха по-разнообразни от обичайното — един срещу друг щяха да се изправят най-добрите отбори на базата, на Женския корпус и на цивилните граждани. Честта на Карийнбург щеше да защитава отборът на градската стража, който включваше участници и от двата пола, плюс неколцина ветерани от службите, привлечени вероятно заради опита си в играта. Мъжете от базата — с червените тениски — се смятаха за по-силния, но и по-уморен отбор, а женският тим — в синьо — за по-слабия физически, но по-умен колектив. Жълтият карийнбургски отбор включваше двама играчи, едър сержант от стражата и една кльощава секретарка, които бяха демонстрирали смъртоносни умения в единоборствата. Говореше се, че секретарката е по-страшната от двамата, притежавала почти сатанинско умение да препъва противникови играчи в купчините огнени радиали, каквито на игрището имаше четири, вече доста посмачкани.

Корделия се наведе да сподели на Екатерин:

— Между другото, Арал пръв откри този подземен вид радиали. При първото ни пътуване по тези места.

Екатерин вдигна вежди впечатлена. Джоул преглътна смеха си. Чувал бе тази история.

Майлс поведе Таура и Лизи да разгледат и след миг гласът му стигна до Джоул и останалите:

— Не, миличка, не може да галиш шестокракото. То ще ти отхапе ръката и после баба ще трябва да го екзекутира, а това няма да е честно към бедната животинка, нали така? — Сърдито съскане подчерта думите му.

Джоул проточи врат, а Екатерин изправи притеснено гръб. Край страничната линия на игрището имаше голяма клетка с едно от култовите местни създания. Голямо беше колкото прасе, но с по-дълги крака, завършващи с ноктести лапи — шестокрако, плосколико и безврато, с остра и тежка човка като на папагал. Ръждивочервената му козина беше кажи-речи единственото привлекателно нещо в него, стига да изтърпиш вонята.