Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 191

Макар че ако Оливър заминеше за Ворбар Султана, хрумна ѝ изведнъж, щеше да има церемония по смяна на командването. Военните церемонии, като всички церемонии, си приличаха. „Значи пак ще се стигне до похвални слова.“

Чудеше се на какъв ли подарък са се спрели в крайна сметка офицерите на Оливър. Една подкомисия начело с Кая Воринис я беше сгащила в кабинета ѝ предния ден за кратко, но интензивно проучване на възможностите и си бе тръгнала със замислени физиономии. Не бяха споменали и дума за бюджета, с който разполагат, макар че предвид бройката на групата и високия процент старши офицери в нея събраните средства щяха сериозно да надхвърлят типичната и по-скоро символична сума, която събираха младшите офицери по подобни поводи.

Навалицата при входа на шатрата се раздвижи, хората се отдръпваха да направят път.

— Дръпнете се, пристига подаръкът на адмирала!…

Отвори се пътечка, по която се придвижиха двама офицери, помъкнали, за огромна изненада на Корделия… това наистина ли беше стъкленото кану на Пени? Не, не точно. Това беше по-дълго и по-широко, с четвъртита кърма, към която можеше да се прикрепи мотор. Плитко газене, плоско дъно, идеално за подводно наблюдение. Нещо като стъклена плоскодънка. Широка червена панделка обвиваше лодката през средата, вързана на прилична фльонга.

Оливър зяпна изумен, после лицето му грейна. „Наистина ли е бил толкова резервиран досега?“, помисли си Корделия при вида на тази промяна.

— Еха!

— Успяхме! — извика нечий доволен глас откъм навалицата. — Ха!

Всички ръкопляскаха и се смееха, доволни от успеха на изненадата.

Оливър се надигна да слезе от подиума и пътьом я попита:

— Това твое дело ли е?

— Не!

Той завъртя глава, в знак че не ѝ вярва.

— Наистина! Насочих ги към Пени, вярно, но мислех, че ще… знам ли, ще ти подарят ваучер за безплатен уикенд на езерото или нещо такова. — Отчасти защото беше намекнала, доста заобиколно, че ще е добре да изберат или нещо, което да се използва незабавно, или да е достатъчно портативно, за да поеме с Оливър по пътя към Ворбар Султана. Някой явно бе направил допълнително проучване. И е бил споходен от по-добра идея.

Слезе след Оливър от подиума, който бързаше да погледне подаръка си отблизо и да го докосне, сякаш не вярваше докрай на очите си. Силуетът на лодката беше изящен, вълшебен… силует, който щеше да се плъзга по повърхността като водно конче.

Обърна се към ухиления офицер и с известно закъснение позна в него едно от момчетата от инженерния корпус.

— Скъпо ли е?

— Не. Сами го направихме. Варел с пластмаса за гюруци и една безсънна нощ в работилницата с големия принтер. Лесна работа.

Да, Оливър разполагаше с екип, който отговаряше за ремонта на космически кораби, напомни си тя. Не бе трябвало да ги подценява, нито дизайнерските им способности, нито ресурсите, с които разполагаха, макар че част от тези ресурси, изглежда, бяха заети от имперските складове.

Прошепна на инженера:

— Ако някой попита за оборудването или материалите, които сте използвали, кажете им, че сте получили разрешение от вицекралицата.