Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 186

Част от склона, няколко скалисти участъка и отрязък от потока оформяха квадрат със страна приблизително двеста метра, импровизирано игрище, маркирано с бял спрей и заобиколено от ентусиазирана публика; хора с червени, жълти и сини тениски търчаха по игрището. По програма елиминационната фаза на турнира по ботушено поло беше започнала още в десет сутринта.

Въздушната кола се спусна меко — запазената марка кацане на Риков, което не би разляло и капка от шампанското на Корделия, ако тя разполагаше с такова, — последвана с минимално забавяне от колата на ИмпСи, която ги следваше като сянка. Корделия послушно изчака момчетата и момичетата на Коско да слязат първи, да огледат терена и да ѝ отворят гюрука. Многото хора на едно място и предстоящите речи пред публика не ѝ позволяваха да ги смете под килима или поне я лишаваха от основателен претекст да го направи.

Подкомисия от офицерите на Оливър дотича да ги посрещне и да ги уведоми за последните — тези наистина са последните, честна дума! — промени в програмата. С цената на незнайни усилия — откровени намеци през Кая може би? — Оливър бе съумял да ги убеди да изместят поздравителната част в началото на пикника, вместо между вечерята и фойерверките, където биха били по̀ на място. По този начин втората половина на пикника щеше поне малко да заприлича на почивен ден за рожденика. Дали пък не планираше двамата да се измъкнат по-рано от предвиденото? Дано.

Понеже бяха подранили за официалната част — а официалните церемонии по традиция закъсняват, — двамата се възползваха от възможността да се разходят по „главната улица“, както я кръсти за себе си Корделия. Няколко шатри с навити странични покривала приютяваха клонове на известни карийнбургски заведения за хранене, имаше и два бара, които все още нямаха много клиенти. По това време на деня, когато децата търчаха като изтървани, а родителите подтичваха храбро след тях, малките павилиони, предлагащи сладолед, студени закуски и евтини играчки, правеха значително по-голям оборот.

ПРАСЕ, с усмивка забеляза Корделия, наистина бяха докарали павилиона си за безплатни целувки, точно както беше заплашила доктор Татяна, обслужван понастоящем от две привлекателни жени и един истински красавец. За разлика от ресторантите, днес техният павилион не предлагаше нито една от обичайните услуги — Хейнис ги бе разубедил с аргумента, че съпругите от базата ще надигнат вой до небето, а Корделия бе смекчила финансовия удар, намеквайки, че — така де — всеки заслужава почивен ден от време на време. Павилионът беше добре зареден с образователните електронни книги на доктор Татяна, като за всяка целувка се полагаше по едно безплатно копие. Тази идея, надяваше се Корделия, вероятно щеше да помогне на някои хора, и не само на младоците, да въведат известен ред в обърканите си мозъци, стига объркването да се дължеше на недостатъчна информираност.