Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 188

Оливър я бръсна с ръка по врата и Корделия тъкмо щеше да измърка насърчително, когато той обясни:

— Радиал. — Опита се да смачка с крак заплахата, но голямото колкото нокът на палец създание избегна смъртта и се понесе нататък. — Денят е безветрен, което означава, че притъмнее ли, ще нахлуят на рояци откъм потока.

— Да. Трябва да напръскаме децата с репелент. — Имаше няколко спрея в багажника на въздушната кола, достатъчно да облеят щедро целия клан.

В дъното на откритото пространство, на сянка под група дръвчета, се издигаше нещо като малък сглобен от плоскости лабиринт; входът му бе украсен с цветя в саксии, чиито листенца висяха умърлушено в жегата. „Градина на възприятията — гласеше калиграфският надпис. — Изпробвайте сетивата си! Зрение, слух, обоняние, допир, вкус — коя е силната ви страна?“ Микос гем Сорен стоеше обнадежден пред входа да насочва посетителите. Думата „Сетаганда“ не фигурираше никъде, зад което Корделия прозря тънкия маркетингов усет на Кая Воринис, макар че гем Сорен, облечен достатъчно подходящо за пикник с панталони, сандали и риза, все пак носеше предизвикателно разноцветната лицева маска на своя клан. Вероятно отново Кая бе отговорна за промяната в посрещаческия тон — симпатично предизвикателен вместо смътно покровителствен.

Лон стоеше до Сорен, умърлушен почти колкото цветята. Явно културният аташе го беше вербувал за помощник, отделяйки го от тайфата му, която — както бе отговорено на Корделия — отпрашила към потока, след като помогнала с подреждането на изложбата. Бърза проверка по комуникатора показа, че бавачката им от ИмпСи ги държи под око, след което Корделия насочи отново вниманието си към този искрен опит за културен обмен.

Скрил дипломатично отегчението си, Оливър позволи да ги въведат в лабиринта. Разбира се, телохранителят на Корделия влезе първи. „Зрението“ представляваше набор от цветни карти от сорта на оптичните илюзии, „допирът“ предлагаше на посетителите да пипнат различни скрити от погледа материи. За изпитанието на слуха гем Сорен бе подредил камбанки с различна големина — вероятно му бяха забранили да внесе каквато и да било електроника в изложбата, реши Корделия. „Обонянието“ предлагаше редица напоени с аромати гъби в малки панички, а „вкусът“ — идентични на вид безцветни течности в малки пластмасови чашки за еднократна употреба, вероятно откраднати от походния лазарет — този компромис явно измъчваше домакина, който обясни, че по традиция течностите се предлагат в ръчно изработени порцеланови чашки. За нейно облекчение се оказа, че не е необходимо да пие от чашките, а само да топне върха на езика си в течността, колкото да усети вкуса ѝ. Гем Сорен остана неприятно изненадан, когато Оливър не сгреши нито веднъж, но видимо живна при грешките на Корделия, което му даде възможност кротко да я поправи, копирайки, ако питаха нея, стила на някоя своя учителка от детската градина. На децата това със сигурност щеше да им хареса, реши тя, и измери гем Сорен с одобрителен поглед. Уви, сетаганданското произведение на изкуството, което ги приканиха да оценят в края на този фитнес за сетивата, ги остави точно толкова объркани, колкото се очакваше.