Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 187

С намерение да демонстрира подкрепата си, Корделия дръпна Оливър към павилиона и двамата си получиха целувката под аплодисментите на зяпачите, при което Оливър се изчерви много симпатично. Възнамерявал бе да целуне само едната жена, но другата отказа да го пусне, преди да е целунал и нея. Корделия се пробва с красавеца, който се усмихна срамежливо, докато се целуваха, макар че момчето бе твърде младо за вкуса ѝ, някъде на трийсетина години. Устните ѝ се извиха нагоре при вида на Оливър, който се опитваше да не поглежда към младежа, макар погледите им да се срещнаха за миг.

— Предизвиквам те да целунеш него — прошепна в ухото му тя, докато се отдалечаваха.

— Само кажи къде — прошепна в отговор той.

От друга шатра се лееше музиката на аматьорска банда, там откриха и семейството на Корделия. На импровизиран дансинг пред шатрата деца танцуваха, викаха и се кълчеха, а родителите им седяха на столове под сянката. Симон висеше на ръцете на Майлс и потропваше щастливо в ритъма на песента. Баща ѝ се опитваше да повтаря стъпките, свъсил съсредоточено вежди. Екатерин седеше на първата редица столове и държеше бастунчето му. Корделия се настани до нея.

— Ще се оправи ли без това? — попита тя снаха си и кимна към бастунчето.

— Тази нощ изпи цяла шепа болкоуспокояващи — отговори Екатерин. — Но как да го спреш?

— Няма как.

Таура, преливаща от енергия и — доколкото схващаше Корделия — напълно лишена от социален страх, или от какъвто и да било друг в този ред на мисли, хукна право към Оливър и го повлече към дансинга. „Аха, старата оливърска магия все още действа.“ Предвид нейната енергичност и неговите танцувални умения изпълнението им се оказа доста добро — Оливър водеше умело детето в стъпките и завъртанията, макар то да му стигаше само до лактите. Таура подскачаше и се смееше в захлас и много скоро Оливър също се заусмихва, забравил тревогите си поне за малко.

Музикантите, които отлично знаеха кой се изявява на дансинга, превключиха на друг селски танц, традиционна жига в бързо темпо.

Корделия се огледа.

— Къде са Хелън и Алекс?

— С Фреди. Тя и приятелите ѝ помагат на Лон гем Навит, който пък помага на културния им аташе с нещо си.

— А, да, Оливър спомена нещо за това. Трябва да идем да видим какво са направили.

Когато лъскавите ботуши на Оливър поизгубиха от блясъка си, а лицето му се зачерви, Корделия милостиво го изтръгна от хватката на внучка си. Тръгнаха бавно по импровизираната търговска уличка, хората — и военни, и цивилни — ги поздравяваха с усмивка. Оливър знаеше по име изненадващо голям брой от своите хора, установи Корделия. Тя на свой ред положи усилия да си спомни някое и друго име, а дори когато не ги помнеше, дългите години на практика ѝ помагаха да се преструва успешно.