Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 184

Както очакваше, образът на адмирал Десплейнс се появи над видплочата. Шефът на Операции се усмихна дружески.

— Добър ден, Оливър. Ако съм го изчислил правилно, съобщението трябва да пристигне тъкмо навреме за рождения ти ден. Честито и добре дошъл в новото десетилетие. Като се връщам към собственото си шесто десетилетие, трябва да ти кажа, че никак не беше зле. А като поглеждам напред… е, само бог знае. Вярвам, че предишното ми съобщение е стигнало до теб, така поне твърди системата за потвърждаване на доставката. Ако все пак се е отклонило по някаква причина, изпращам ти прикачено копие на файла. Мислех, че вече ще съм получил отговор от теб, но проверих графика ти и виждам, че в момента си в едноседмичен отпуск след орбиталната смяна. Сигурно си отпрашил някъде с яхта, печеш се и плуваш, и ще прочетеш това съобщение след като се върнеш в цивилизацията.

Отпускът му, мрачно осъзна Джоул, включваше само две нощи с Корделия и никакви разходки с лодки. Покрай пътуването до „Серж“ и военните игри на Майлс отпускът му изобщо не приличаше на отпуск, досега поне.

— Още веднъж честит рожден ден. Десплейнс — край.

Напомнянето беше приятелско и дори сърдечно, маскирано като поздравления за рождения ден, само дето и двамата отлично знаеха, че изобщо не е трябвало да се стига до напомняне. „Джоул, отговори на полученото съобщение, по дяволите!“, това гласеше посланието в действителност.

Десплейнс не би трябвало да очаква отговор днес. Нито вечерта, защото с право би предположил, че Джоул ще е зает да празнува, макар че едва ли подозираше мащаба на полевите маневри, образували се във връзка с рождения му ден. Нито дори утре сутрин, защото командването традиционно се отнасяше с разбиране към традиционния бараярски махмурлук, стига да не настъпваше по време на криза. Но утре следобед…

Десплейнс с право очакваше отговор — ако е положителен, да се заеме със собствените си планове, ако е отрицателен, да продължи с подбора на заместник. До утре следобед Джоул трябваше да е решил.

Издиша шумно и тръгна решително към банята да вземе душ.

Оливър се настани до Корделия и гюрукът на въздушната кола се затвори над тях. Риков — Ма Риков седеше до него в шофьорското отделение отпред — хвърли поглед през рамо да провери дали всичко е наред и ги издигна във въздуха.

Корделия претегли с поглед лятната му непарадна униформа, стандартното облекло на офицер, който не е дежурен по служба, и каза:

— Леле, не си ли малко официален като за пикник?

Той докосна гърдите си.

— Ще сваля куртката веднага щом приключим с церемонията по откриването. След това ще съм по риза, обещавам. — След миг добави: — Освен това трябваше да запиша едно съобщение преди тръгване.

Сърцето ѝ се сви. Най-после бе отговорил на Десплейнс? И какво му беше отговорил? Нищо по лицето или в стойката му не подсказваше какво е решил.

Той махна с ръка.

— Исках да кажа две думи на хората си горе, на станциите. Мина известно време, докато измисля нещо, което да не звучи като онези ужасни ваканционни картички. „Прекарвам си чудесно, ще ми се да бяхте тук.“